Хрельовата кула в Рилския манастир

Хрельовата кула гордо се извисява на 23 м височина над калдъръма насред двора на светата обител.

По време на турското робство Рилският манастир многократно е опожаряван и ограбван, за да възкръсне отново и отново, но Хрельовата кула винаги е оцелявала. От военна гледна точка е без всякаква стратегическа и отбранителна стойност. Съградена е само да брани Рилския манастир.

По начин на градеж и цел е единственият средновековен донжон (главна кула на средновековен замък), запазен непокътнат до наши дни, паметник на светската архитектура в България от ХІV в. И както четем от надписа: „… протосеваст Хрельо с голям труд и разход изгради тази кула на светия отец Иван Рилски и на Божията майка, наречена Осеновица в годината 1335.“

Кулата е бдяла над съградената също малка еднокорабна църква. На нейно място е изградена днешната манастирска църква „Св. Богородица“.

Кой е ктиторът? В надгробният му надпис е величан като „великоименити, доблестен мъж в добродетелите, славният кесар Стефан Хрельо Драговол в монашески образ Харитон, ктитор на този храм“. Протосеваст Хрельо – богат висш държавен сановник и феодален владетел, който в онези смутни години владее обширни земи в Югозападна България по средното поречие на Струма със седалище Рилския манастир. Бурен, пълен с превратности е неговият живот.

В онова време разделно, в ония разпътни години за Балканите умело лавира между България, Сърбия и Византия. Известен е с щедрите си дарения за Хилендарския манастир на земя селища, църкви, търгове и люде от неговите владения, потвърдени и препотвърдени с дарствени грамоти от 1328 и 1332 г. от сръбските крале Стефан Дечански и Стефан Душан. По-късно отхвърля върховенството на Сърбия, замонашва се и се оттегля в Рилската обител, където е убит от сръбски наемници, изпратени от крал Стефан Душан.

Умира на 27.ХІІ.1342 г. и е погребан в манастира.

Хрельовата кула е с почти квадратна основа с размери 7,75 на 8,25 м. Над засводения зимник са изградени пет етажа, свързани с вградени в стената каменни стълби, засводени в горния си край с тухлени арки, които носят тежестта на последния, малко оширен етаж на кулата. Там се намира изписаният с фрески семеен параклис на феодалния господар. В подземието някога е имало ужасяваща тъмница без капка светлина, без въздух, потънала във влага. Хвърлените в нея провинени са били поставени при нечовешки условия.

Фамилният параклис на върху на кулата „Преображение Господне“ се състои от две помещения – западно с по-големи размери е увенчано със сляпа купола и по-малко източно. В далечното минало стените са били изцяло покрити с фрески, но днес вследствие на пожар е запазена само малка част от тях. Приблизително може да се възстанови схемата на цялостното изписване.

След последната сполучлива реставрация стенописите са свежи и въздействащи сякаш току-що са излезли изпод четката на вещия майстор зограф. Натъкваме се на връщане към античната живопис, което личи от туниките на певците и музикалните инструменти, в осанките на изправените и движещи се тела и в обемността на фигурите. Всичко оцеляло е прелестно. Изображенията са илюстрации към „Давидовите псалми“. Запазената сцена е разгъната от ляво надясно като център е красив барабанчик. Вляво от него са музиканти, а вдясно – 9 танцьорки, които с танца си възхваляват Бога. Изрисувани са в кръг – някои са с гръб към нас.

Играят нашенско хоро. Следват певците. Всичко е предадено живо, впечатляващо. Безименният художник, рисувал в ранния ХІV в., макар че се връща към античността, показва самобитната си дарба с ренесансов почерк.

Отдавна ктиторът Хрельо не е на тази земя, но кулата в Светата Рилска обител вече близо 7 столетия пази спомена за този непокорен българин от онова размирно разделно време.

Радост РАЧЕВА

Източник: tretavazrast.com

Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!