Красивият православен храм-паметник „Свети Александър Невски“ в София е паметник на културата с национално значение.
Решението за „изграждане на паметник за светлия подвиг на Освобождението, в който се сля кръвта на освободителите с кръвта на освободените“ е взето през 1879 г. по време на Учредителното събрание в Търново (предложението прави Петко Каравелов).
Дадени са няколко предложения за място на паметника и първоначално е избрано Търново, но след като за столица е избран гр. София, Първото обикновено народно събрание решава храмът да се построи в столицата. Княз Александър се обръща с възвание към българите и храмът е вдигнат с народни дарения. Събрани са доброволни вноски на обща сума 1 900 000 лв.
Основният камък на Храм-паметник „Свети Александър Невски“е положен с изключителна тържественост на 3 март (19 февруари стар стил) 1882 г., четвъртата годишнина от подписването на Санстефанския договор. В основите на храма е вградена метална кутия, в която са записани имената на членовете на правителството.
Храмът е по проект на руския архитект проф. Александър Померанцев (1848 – 1918), италиански възпитаник, с помощници руските архитекти Александър Смирнов (1861 – ?) и Александър Яковлев (1879 – 1951) и е издигнат на най-високото място по онова време в София – 552 m н.в.
Първият проект (1884 – 1885 г.) е изработен от акад. арх. Иван Богомолов, след чиято смърт проф. арх. Померанцев изцяло променя проекта. Окончателният проект е готов през 1898 г.
Строежът на храм-паметник „Свети Александър Невски“ започва през 1904 г. и е завършен през 1912 г., като цялостното изпълнение възлиза на обща стойност 5,5 милиона лева.
През май 1912 година намиращия се на посещение в Санкт Петербург председател на Народното събрание Стоян Данев кани руския император Николай II на предстоящото освещаване на църквата, но той отказва поради заетостта си в следващите месеци.
Храмът е осветен на 24 август 1924 г.
Източник: bg.wikipedia.org
Вижте повече на Patrioti Net
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.