Селищната могила край с. Хотница датира от 5 хил. пр. Хр. Тя е имала дебелина 6 м. Открита е случайно. През 1955 г. при строителни работи за напоителни канали, работниците разкопали единия край на могилата и открили грънци и каменни сечива. За находката е уведомен регионалния музей във Велико Търново.
През 1956 година археолози от Велико Търново започват разкопки. Откриват сравнително добре запазено селище от 20 едностайни жилищни постройки. Жилищата били изградени от забити в земята колове с изплетени между тях стени от клони на дървета и отгоре измазани с кал. Покривите им били от слама. Между отделните жилища имало улички и били подредени на ленти, като квартали. Жилищата имали обособено огнище, нарове и беден инвентар от глинени съдове и предмети от мед, кост, камък и кремък. Селището е датирано към втората половина на V хилядолетие пр.Хр. Напълно неочаквано за тази епоха, когато хората са използвали предимно примитивни сечива и предмети, в едно от помещенията археолозите откриват купчинка златни предмети с общо тегло около 350 гр.
Намерени са 40 халки, изработени от златна тел и 4 пластинки със странна форма. На пластинките чрез отвори – един по-голям в средата и 2 по-малки над него, а върху едната пластинка и 3 малки отвора символично са оформени лица. Предполага се, че това са окултни предмети принадлежали на жреца и служили му за връзка с божества или като амулет. Намереното съкровище става известно на света с името Хотнишко златно съкровище.
При продължаващите проучвания на селището през 1958 година е открито помещение в което са намерени много праисторически идолчета изработени от кост. Големият им брой и различнато степен на завършеност на откритите идоли навежда археолозите на мисълта, че са попаднали на праисторическа работилница за изработването им. Обитателите на селището са били принудени от възникнал пожар да го напуснат и оставят във вида в който го откриват археолозите 7000 години след това.
След първоначалните разкопки в района на с.Хотница проучванията са подновени през 2000 г. За този период са разкопани над 300 кв. м. в северната половина на могилата. Откритите находки са над 5000. Проучени са 6 жилища. Особен интерес предизвикват откритите нови златни предмети, сечива от мед, богатите колекции от антропоморфна и зооморфна пластика, открити са също много керамични съдове и сечива от камък. През 2000 г. са открити три златни пластини. Следващата година една златна спирала, а през 2006 г. още една. Последната открита спирала обаче е уникална и доста интересна. Тя е намерена на 1-1,5 м. или няколко културни пласта по-дълбоко от Хотнишкото златно съкровище, което заедно с това от Варненския халколитен некропол се сочат за най-старото злато в света. А дълбочината на която е открита подсказва, че тази спирала е по-стара и от него и с основание може да се приеме за най-старото злато на земята. Това личи и по техниката на изработването на спиралата. При предметите открити през предните разкопки и в Хотница и във Варненския халколитен некропол техниката на изработка е чрез изтегляне, а при последната чрез изчукване на метала – 23,5 карата чисто природно злато.
От особена важност за откритията в с.Хотница е фактът, че златото е открито в истинската му среда, не в гробове и некрополи. Става ясно, че хората са живели и накитите са били по тях, ползвали са ги в ежедневието си, за украшения, а не само за ритуални цели.
Специалистите твърдят, че цивилизацията от V хилядолетие пр.Хр. връстник на „Култура Варна“, изработила златните накити открити в с.Хотница, България е по-стара от египетската и шумерската.
Източник: trakite.info
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
