Хисар капия е един от символите на Пловдив. Източната порта на Филипопол съществува от дълбока древност. Под нивото на калдъръма се намират основи, датиращи от римската епоха, вероятно от II век.
Сегашния вид е следствие на средновековна поправка от XII-XIV век. Над външната арка на свода добре личи градеж, характерен с ограждането на всеки камък с парчета червена тухла, споени с бял хоросан – типично за нашите майстори от периода на Втората българска държава.
През Възраждането и в началото на ХХ век портата е претърпяла и други преустройства, за да бъде предпазена от срутване. Северно от крепостния вход се виждат основите на старата крепостна стена, също преустроена във височина през периода XII-XIV век. Този градеж е използван за основа на голямата възрожденска къща на Куюмджиоглу, която с величествения си, раздвижен от еркери корпус се надвесва над Хисар капия.
На юг крепостната стена се губи в недрата на дворното пространство на църквата „Св. Св. Константин и Елена“. Под олтарната част на храма е открита четириъгълна кула, която дълги години е служила за крипта костница. Южно от Хисар капия се издигат внушителните подпорни стени на двора на църквата, а над тях с изящен еркер се надвесва църковната клисарница.
Още по на юг е източният вход на храма, над който се издига сградата на Божигробския метох. След ъгъла при метоха се открива изглед към голям участък от крепостната стена, съоръжен с кръгла отбранителна кула. Този участък е изграден по времето на император Юстиниан Велики (средата на VI век).
Източник: balgari.bg
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
