Търновската книжовна школа ни изпълва с национално самочувствие!

Търновската книжовна школа от втората половина на 14-15 век е едно от значимите явления в Средновековната българска литература.

За неин основател се смята Патриарх Евтимий и затова тя се нарича още Евтимиева школа, а нейно средище е столицата на Второто българско царство – Търново.

Представители на школата са: Григорий Цамблак, Патриарх Евтимий и неговите ученици, Митрополит Киприан, Йоасаф Бдински, Константин Костенечки . Те получават образованието си в България, но им се отдава възможност да го повишат в Цариград и в атонскитите манастири.

Патриарх Евтимий е роден около 1320 – 1330 година в Търново. Той получава добра подготовка за книжовна работа в Търново, Цариград и Света гора. Негови последователи в книжовното дело са Киприан, Григорий Цамблак и други.

Творчеството на Патриарх Евтимий се състои от жития, похвални слова, църковна поезия и послания. Важно място заемат житията му за „Св. Петка Параскева Търновска“, „Иван Рилски“ , „Филотея“ и “ Иларион Мъгленски“. За своите жития, които са писани по конкретни поводи, Патриарх Евтимий избира лица, българи по произход или имащи общо с българското минало и с България.

Той написва две жития посветени на жени – Св Петка и Филотея. Мощите и на двете са се намирали в Търново.

Най-известното му житие е „Житие на Св. Петка“. Началото започва с увод, от който се разбира необходимостта от почитането на героите и значението на Св. Петка. Разкриват се чувствата, които вълнуват светицата. Използват се обръщения:

“ Жених мой, аз тебе диря“, „Кажете ми, когато възлюби и моята душа“. Авторът подчертава, че Св. Петка е в Търново и че тя е опора на българите. Той свързва историята на Търново с покровителството на Св.Петка: “ Ти си красота, застъпница и пазителка на българите. С тебе нашите царе се величаят. Чрез тебе нашият град укрепва и въздига светла победа“. С тези думи Евтимий свързва светицата със съдбата на българската столица Търново и я прави българска светица. Авторът се възхищава на своята героиня. Той се обръща към нея с думите: „Иди, майко, иди! Иди в небесните селения, в небесните шатри, в светлината на светлините, в неизказаната радост, в нетленния мир, в тишината на праведните“.

В житието за „Св. Филотея“ авторът набляга преди всичко на подвизите на своята героиня. В честта, в която се описва пренасянето на нейните мощи в Търново се отдава възхвала на българското минало, храбростта и българската столица Търново.

В Евтимиевото житие „Иван Рилски“ първо се възхвалява областта, от която светецът произлиза и неговите родители, “ благочестиви във всичко“. Житието започва с увод, в който се усеща ползата от прославяне на светците. Важната част в него описва разказ за живота на Иван Рилски. Поводът за написването на житието е, че мощите на светеца са се намирали в Търново. Житието завършва с една молитва към светеца. Тя се явява отражение на времето и загрижеността на Евтимий за народа: “ О, пречестна и изпълнена с благодатта на Светия дух, главо Иване, обиталище на Спасителя и на отца! Като стоиш пред престола на царя на всичките …. моли се на милостивия владика да спаси сънародниците ти, единородния ти български народ !“

В житието на “ Иларион Мъгленски“ образът на героя е свързан с проблемите на съвременността. Поводът за написването му е фактът, че мощите на светеца са се намирали в Търново. Житието има разгърнат увод. От това следва, че авторът е разполагал с малко данни за живота на героя си. Втората част на житието представя църковната дейност на Иларион.

Голям интерес предизвиква разказът за възстановяване на Търновската патриаршия, което е станало при Иван-Асен II. Разказът започва с възхвала на българския владетел, „който прослави българското царство повече от всички български царе, които бяха преди него“. Усеща се самочувствие в резултат на закрепването на българската държава и разширението и при управлението на Иван-Асен II . Описанието на събитията е сбито и ясно. Разказът завършва с възхвала на българския владетел.

Житията на Евтимий са пространни. Под хубаво житие се разбира изящно и богато на стил произведение и творба, отличаваща се с пълнота. В строежа на житията му заемат място разказите за мощите на светците и чрез тях Патриарх Евтимий дава израз на патриотичното си настроение. Той свързва нашето минало с личностите на владетелите.

Григорий Цамблак е един от представителите на Евтимиевата школа. Неговото творчество, състоящо се от тържествена ораторска проза, учителна ораторска проза, речи, химнографски творби и агиографски творби, е обемисто. Един от
най-силните му разкази е този, в който се описва пренасянето на мощите на св. Петка от Видин в Сърбия. Произведението се явява продължение на житието на св. Петка от Патриарх Евтимий, учител на Григорий Цамблак. Разказът описва падането на Търново под чужда власт, завладяването на Видин и пренасянето мощите на светицата в Сърбия. Григорий Цамблак говори с гордост за своя град: “ След като стигна до чудния град, той недоумяваше как да го превземе, защото видя твърдостта на мястото, заградено с планински стръмнини и високи хълмове и укрепено с високи стени“. Според автора – където е светицата там е спокойствието и мирът. С тази мисъл той започва разказа – някога в Търново целият народ живеел в мир и благочестието растяло поради “ молитвите на онази преподобна майка“. Авторът разказва с любов за сръбските владетели и за красотата на сръбската земя.

Най-зрялата творба на Цамблак е „Похвалното слово за Евтимий“, която се оценява от учените като “ най- значителното произведение“. В нея се описва Търново, природата му и страданията на търновци. Разкриват се две природни картини. Едната е описание на местността, в която стават тържествата в чест на св. Богородица – “ Край град Търново се намира една местност, отдалечена от него само с една река, видима отвред, пълна със злак и напоявана обилно с изтичащи води, водната и щедрост….“ Втората природна картина представя сушата и настъпващия дъжд след молебена, извършен от патриарха. Нивите заприличват на “ градински улици“, облаците – “ като пълни мяхове“. Цамблак насочва вниманието си към основните моменти от обществената дейност на Евтимий. Григорий Цамблак нарича Евтимий “ великия Евтимий“.

В “ Надгробното слово за Киприан“ авторът не крие, че е българин и търновец, а заявява, че и самият му герой е от Търново. Най-силният момент в творбата е посрещането на митрополит Киприан във „великия град“ българската столица Търново. В нея Цамблак възхвалява родния си Търновград и оплаква съдбата му. За своите сънародници Киприан е “ изпратено от Бога изцеление“. Всички мъже и жени се стремят да се докоснат до него и да приемат благословията му. Картината на посрещането е динамична, ясна и ярка. В началото на творбата авторът изпитва както скръб по Киприан, така и подчертава величието на този духовен баща. “ Него прочее нашето отечество откърми, а на вас Бог го дари; вие му се наслаждавахте дълго време, а ние се лишихме“. Цамблак е горд, че България е отгледала този велик светец. Главната задача, която си поставя авторът в творбата, е да възвеличи митрополит Киприан.

Езикът на Цамблак е богат, а стилът – раздвижен. Той гради образите на своите герои с противоречивост на “ конкретно“ и общо“, на “ актуално“ и „вечно“, като използва мисли, образи, цитати и сравнения от “ Светото писание“.

Търновската книжовна школа ни изпълва с национално самочувствие. До нас не са достигнали всички имена на книжовници, но достатъчна представа за културата ни дават писатели като Патриар Евтимий и Григорий Цамблак. Търновският патриарх е спечелил обичта и признателността на своите съвременници, а Григорий Цамблак е една от най-интересните личности в българската история.

Източник: literatura.dokumentite.com

Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!