Трапезица е по-любопитна от Царевец, казват археолозите и историците. Там никога не са живели турци. Крепостта остава християнска територия дори и след падането на Търново под турско робство през XIV век. И пак според специалистите много вероятно е Трапезица да се е предала доброволно на турците. Тази версия се обяснява с липсата на опожарени постройки. Някои от храмовете са продължили да действат чак до ХVII век.
Още през 1879 г. само година след Освобождението на България, започват археологическите проучвания на Трапезица. Тогава е създадено първото в България археологическо дружество, чиято цел е: „да служи за разкопаването на Трапезица и на други местности, дето се предполага, че има исторически паметници”.
Същата година д-р Васил Берон и проф. Марин Дринов започват да проучват северната част на хълма. Професорът е ръководил разкопките, които разкриват портата, военните помещения към нея.
Първата археологическа експедиция разкрива и най-важната църква на Трапезица – църквата, съхранявала мощите на свети Иван Рилски и останала в историята под номер 8.
През 1884 г. министърът на просвещението регистрира устава на дружеството. Важна е тази стъпка, защото съвсем легитимира организацията, а археолозите работят на хълма и в тази година, когато разкопават Южния сектор и разкриват църкви с номера 3 и 4”
През 1900 г. разкопките са подновени по настояване на Фердинанд, който дава лични средства за проучванията. Поверява ги на френския археолог Жорж Сьор, който разкрива още 14 църкви, части от крепостни стени и югоизточната порта. „По това време Сьор работи и по църква номер 3. Тези му разкопки не са документирани, но при сегашните проучвания, които направихме, разкрихме два камъка, върху които са запазени имената на двама души, работили на обекта, и годината – 1900”
Три-четири години по-късно Министерството на просвещението изпраща художника реставратор Васил Димов от Народния музей в София, за да направи копия на оцелелите стенописи. Някои от тях познаваме само и единствено благодарение работата на този художник. Той сваля маслени копия на живописта. Прави повече от 20 рисунки в мащаб 1:1. Платната му са добре запазени и днес се съхраняват в Националния археологически институт с музей в София.
После Трапезица не влиза в програмата за честване на 800 г. от въстанието на Петър и Асен. Разкопките спират, за да бъдат подновени в края на 80-те години на миналия век. Златка Генова, Мария Долмова, Радка Анчева и Йордан Алексиев правят проучвания за последно. И чак до 2006 г. никой от тях не стъпва на хълма и Трапезица потъва в забвение.
Източник: borbabg.com
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
Comments are closed.