Скално-изсеченото светилище се намира на източната част на възвишението „Зайчи връх“, което се извисява в Ямболското поле.
Дългогодишните археологически проучвания на акропола на античния град Кабиле, разположен на източната скалиста част на възвишението „Зайчи връх“ разкриват, че основните му съоръжения са концентрирани около скално-изсечен паметник в основната скала. Паметникът по всяка вероятност е много по-древен от античното селище, превърнато днес в музей на открито.
Много автори са писали за ролята на акропола като свещено място и връзките между него и намиращият се в подножието му град. Според В. Велков (1982) „…това е най-древното светилище – скала с релефно изображение на Великата майка на боговете (Кибела), по късно Артемида върху лъв. Откри се друго изображение (високо около 0,40 м) на Артемида Фосфорос от тип, известен от монети на Кабиле. В скалата са изсечени улеи и ниши, вероятно свързани с религиозен ритуал“.
Във връхната си част скалите са подравнени и обработени, като в тях са издълбани две взаимно перпендикулярни траншеи с променлива дълбочина.
Според редица изследователи и учени от различни области, връхната скалиста част на Зайчи връх е била моделирана от Траките и е била използвана като обсерватория и светилище на Богинята Майка- Кибела, почитана от фригите, а по-късно култът е трансформиран в отдаване почит към Артемида. Аналогът на Артемида в римската митология е Диана, богинята на лова, патрон на град Ямбол.
Зайчи връх е последното възвишение на Сърнена гора – най-източната част на Средна гора. В античността завоят на река Тунджа е бил точно тук – край Зайчи връх, където реката е образувала широки разливи, удобни за пристани. Днес реката е изместила коритото си с 2-3 км на север. Спуска се постепенно върху просторна терасовидна площ над старото корито на р. Тунджа.
Възвишението е високо около 300 м. и е широко около 1000 м. Има 3 върха:
• Вълча скала
• Средна скала – най-високата част
• Голямата скала
Предполагаме, че в древността хората са имали два мотива да извършват астрономически наблюдения: от една страна, обожествяването на небесните тела, а от друга – връзката между сезонната цикличност на тяхното движение и развитието на земеделието и скотовъдството.
Верни на своя светоглед, траките са използвали естествено възвишение, единствено в района. С помощта на специално обработени камъни скалният масив е придобил необходимата форма. Дори и естествено като начална пукнатинна мрежа, без съмнение светилището е доработвано и оширявано, като специализирано наблюдателно съоръжение. Точното съвпадение с географските посоки север- юг, изток-запад изключва неговото случайно възникване като природен феномен. Направената фотопанорама показва един изключително изчистен от възвишения местен хоризонт и липсата на характерни релефни белези върху него.
Източник: yambiz.com
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
Comments are closed.