Тракийската крепост в местността „Орлови скали“ – село Сърница

Тракийската крепост от новожелязната епоха се намира в местността Орлови скали (Доган кая) на 3 км западно по права линия от центъра на село Сърница. Скалният комплекс е ансамбъл от интересни и величествени скали, някои от които достигат до 30-40 метра височина. Това е скален феномен, наподобяващ средновековен замък със здрави кули. Два скални откоса между скалите естествено защитават пространството от около 1,5дка, допълнително преградено от крепостна стена от ломен камък, без спойка. Керамиката по повърхността е от втората половина на I хил. пр. Хр. Според сведенията, в района на Доган кая са намерени средновековни гробове. Преградната стена свързва двата скални масива описвайки дъга и осигурява защита от северозапад.

На малък участък нападалите камъни са разчистени и може да се види частично запазен зид на височина около 1,2 метра. На около 10 метра пред долния скален масив се вижда вал от камъни – останки от стена. В самата скала дъждовната вода е изровила улей и вдлъбнатина. Възможно е между останките на стената и скалата да е имало водохранилище. В горната част на скалния масив има издълбана щерна. Сега тя може да се види само от алпинисти. Вероятно във вътрешното пространство е имало дървено скеле, осигурявало достъп до там. Мястото изобилства от натрошена груба и фина битова керамика. По скалите наоколо могат да се видят множество ниши.

Многобройните трапецовидни ниши, които изпъстрят тукашните скали са безспорно дело на човешка ръка. Те се срещат само в Източните Родопи по долината на река Арда и нейните притоци. Дълбани са по меките варовици и вулкански скали, разположени по недостъпни места. По-рядко се срещат по-усамотени скали по планинските бърда. Разположени по единично или на по-малки или по-големи групи те се срещат на юг по долината на река Крумовица (Бургаз-дере) чак до Крумовград, в Момчилградско, Ардинско, Кърджалийско, а на север се виждат по горното течение на река Олу дере, в землищата на село Сърница и селата Йончево и Душката.

Източник: opoznai.bg

loading...


Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.


Ако Ви харесва това, което правим, може да ни подкрепите:

Благодарим Ви и пазете завета на предците ни!