Източните Родопи, над село Татул, Момчилградско, се издига впечатляващ мегалитен паметник. След археологическите разкопки през последните години той се прочу като светилището на Орфей.
Находките разкриват, че светилището било използвано от края на енеолита и през цялата бронзова епоха. Първият му голям разцвет настъпва през XIX-XI в.пр.Хр. Тогава са оформени всички култови съоръжения и над 30 глинени огнища-олтари за извършване на жертвоприношения и обредни възлияния като част от ритуалите, свързани с Бога-Слънце и слънчевия култ. Светилището било почитано в цялото Източно Средиземноморие.
„Земетръсната буря“, обхванала този район през XIII-XII в.пр.Хр, засяга и светилището. През ранножелязната епоха то е възстановено, а през IV-I в.пр.Хр. хълмът е обграден с голяма каменна стена от добре оформени блокове. Малко по-късно е построен и храм-мавзолей, чийто руини днес са запазени до 6м височина. Това е първият открит до сега надземен тракийски храм. През втората половина на IV в. мястото е превърнато в имение на севаст Георги Палеолог, главен генерал на византийския император Алексий I Комнин и основател на династията на Пелеолозите. По неизяснени причини имението е изоставено в края на XIIв.
Според проучвателя проф.Николай Овчаров скалното светилище при село Татул е свързано с култа към Орфей. То е изсечено в монолитен каменен блок, чийто връх е оформен като пресечена пирамида. На връхната площадка е издълбан четириъгълен саркофаг, ориентиран на изток. Вероятно в него е било положено тялото на самия Орфей. Към гроба води тържествено стълбище от осем стъпала. В скалата са оформени ниши за полагане на дарове и улеи за отвеждане на течностите, използвани в ритуалите. Според траките царят-жрец след смъртта си става посредник между боговете и хората. Мястото, където се полага тялото на обожествения владетел, ставало свещено и се почитало векове наред, дори когато споменът на царя-жрец вече се е превърнало в мит. Ео защо мегалитното светилище край Татул било интензивно обитавано в продължение на 4 хилядолетия.
Любопитно: Орфей – легендарният певец от родопите, е тракиец, почитан и от гърците като велик герой. Името му е споменавано за първи път от гръцкия автор Ибик в IVв.пр.Хр. Според легендата, Харопс, дядото на Орфей, помага на бог Дионис и той го дарява с царство. В него влизали тракийските племена едони, одриси и кикони. Богът дарил Харопс и Орфей и с магически знания и сили. Най-популярна е историята за смъртта на Орфей. Той бил разкъсан от тракийските жени, защото отвличал мъжете от домовете им с дни. Те хвърлили главата му и неговата „тракийска лира“ в река Марица. Лирата достига до островите на Егейско море, където сред гърците се развива силен култ към тракийския герой.
Източник: nasamnatam.com
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
