Истинското му име е Атанас Спасов Даскалов. Роден е в село Враня.
В народната памет, песни и легенди от Пиринския край, а и в исторически летописи той е известен повече като Таската Серски, Таската Врански и Таско войвода.
Според легенда името на родното му село идва от времето на царуването на Калоян. При поход на юг неговият велможа Вран се установил тук на лагер. Когато се родил Таската Серски, тук имало църква „Св. Атанасий“, а от 1892 г. – новобългарско училище, а преди това – килийно. Това потвърждава и фактът, че той произхожда от учителско семейство. Родителите му се преместили във Враня от Голешево.
Таската Серски завършва Педагогическото училище в Серес (сега в Гърция). Думите „бунт“ и „свобода“ са често тайно използвани сред учениците там и той така се запалва по тях, че дори организира в училището таен революционен кръжок. След завършване на учението си се озовава в село Долни Порой, Демирхисарско, където започва да преподава в местното училище това, което е научил в серското, като не пропуска да подклажда сред учениците към родолюбие и поемане по пътя на революционната борба за освобождение.
Докато е в Долни Порой, се присъединява към създадената през 1893 г. Вътрешна Македоно-одринснка революционна организация (ВМОРО). През 1901 г. турските власти правят опит да го арестуват. Успява да се спаси и преминава в нелегалност. Приет е от войводата Димитър Гущанов. Една от задачите му е да доставя оръжие от България.
Нов етап в революционната му дейност идва през 1903 г., когато постъпва в четната на Гоце Делчев. Неотлъчно е до войводата във всичките му обиколки из Пиринско и Серско. От запазена снимка, на която е и той, е запечатан момент от пребиваването на четата в пещерата Капе в Алиботуш. Участва в онова паметно сражение на 21 април 1903 г. при село Баница, в което загиват Гоце Делчев и други четници, а той е тежко ранен.
За Таската Серски, Гоце Делчев си остава хайдушкият бог. През 1906 г. като войвода на чета с Михаил Чаков откриват гроба на Гоце Делчев в Баница, който бил близо до черквата „Св. Димитър“, разкопават го, изваждат костите и така ги опазват.
Таската Серски се отдава изцяло на подготовката на Илинденско-Преображенското въстание, като този път вече става един от приближените революционери, присъединили се към Яне Сандански. Като член на ръководството на Серската организация изпълнява различни задачи. Гласувано му е доверие и да води четата на Серска околия. Името му е сред делегатите на редовните конгреси на ВМОРО в Серски окръг през 1905, 1906 и 1907 г. Взема участие в Младотурския преврат. Участва в основаването и е в ръководството на Народната федеративна партия, целяща обединени държави на Балканите. През Балканската война се включва като доброволец във формираното Македоно-Одринско опълчение със зачисление в щаба на 15-а Щипска дружина.
След Балканската война е първият кмет на освободения град Серес. Това е обаче за кратко, тъй като пламва Междусъюзническата война и съгласно Лондонския мирен договор този район след войната е предаден на Гърция.
Участва и в Първата световна война. В последвалите години е член на Временното представителство на обединената бивша ВМРО.
Умира на 45 години в София.
Борис САНДАНСКИ
Източник: tretavazrast.com
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
