Тодор Икономов: „Аз не ща заплата за малкия си труд днес, когато отечеството ми страда от секакви лишения“

„Вярвате ли, че никому не е дошло на ум да каже, аз не ща месячина (заплата) за малкия си труд днес, когато отечеството ми страда от секакви лишения, когато народа ми е разорен и моята заплата никак не е съразмерна с общото състояние на този народ? Такъв егоизъм, такова отсъствие на родолюбие и справедливост би отчаяли и най-упорития българин. Тий отчайват и мене ви вдъхнуват големи опасения за бъдещето на отечеството ни.“ – Тодор Икономов

На 29 август 2018 г. се навършиха 180 години от рождението на Тодор Икономов в село Жеравна, Котленско.

През 1851 г. отива в Тулча при чичовците си – богати търговци, за да изучи търговския занаят. След 4 години се прибира в родното си село, където се занимава сам с граматика, а след това учи в София при Сава Филаретов. Тук започва да сътрудничи със статии на в. „България“ на Драган Цанков. Учи и при Сава Доброплодни в Сливен. След това предприема обиколка из страната и се убеждава още повече в необходимостта от българската църковна еманципация от Цариградската гръцка патриаршия.

През 1861 г. отива в Цариград. Увлича се от униатството под влиянието на Драган Цанков. Назначен е за учител в новооснованото училище към униатската църква, ръкоположен е за духовно лице, става дякон и секретар на новопрогласения в Рим архиепископ на българските униати Йосиф Соколски. След разпадането на унията Тодор Икономов заминава за Одеса, а след това постъпва в Киевската духовна академия.

loading...

След завръщането си е главен учител в Шумен. През 1865 – 1869 г. се изявява като един от най-видните теоретици на българското училище и на просветното дело. Сътрудничи със статии на вестниците „Турция“ и „Македония“. Пръв той обръща вниманието на българската общественост върху коварния план на Мидхат паша за сливането на българските и турските училища. Автор е на много учебници и един от създателите на новобългарския език.

През 1870 г. е учител в Тулча и е представител на Тулчанската община на църковно-народния събор в Цариград. Там става редактор на официоза в. „Турция“. Две години по-късно Богоявленската акция срещу заточването на българските владици бележи върха на неговото участие в църковно-националното движение.

Разцветът на цариградското българско сп. „Читалище“ също е свързан с неговия редактор Тодор Икономов. Разочарован от хода на делата във вече независимата българска Екзархия, той пише знаменитите си статии „Две стъпки назад“ и „Станалото станало“, в които казва: „Любопитен е пътят на това изменение на съзнанието на людете и мислите им от 1860 г. до днес. Тогава борбата срещу гръцката черква одушевляваше сички, без да им затъмнява стремленията с някакви външни и задни съображения… Днес сичко ся промени: патриаршията се изпразни, за да ся напълни екзархията.“

В Тулча се отдава дейността по устройството на новата епархия, на читалището и земеделските каси. Тук го заварва Освобождението.

Избран е за депутат в Учредителното събрание в Търново. Като представител на консервативното крило застъпва тезата за необходимостта от две камари в бъдещия парламент.

След като Учредителното събрание се разпуска, Икономов се посвещава на висша административна дейност в Източна Румелия, става префект на Сливен и Бургас. Устройва болница в Сливен. Големи грижи полага за населението. Единственото средство за подпомагане на селяните той вижда в обновяването на земеделските каси, останали без пари. Съживява тези каси, дори сключва изгоден за тях заем с Княжеството. Избран е за министър на вътрешните работи в кабинета на Климент Браницки (Васил Друмев). През 1880 г. е кмет на София. През 1883 г. е министър на търговията, земеделието и обществените сгради.

Не одобрява Съединението, като се мотивира:

„Румелия си беше много добре, добре бяхме поели управлението, султановата власт никак не се чувстваше. Страната процъфтяваше и европейските сили виждаха това. След нея можехме да поискаме от Европа прилагането на същото управление и в Македония. Тогава и двете заедно – Източна Румелия и Македония, автономни и закрепнали, щяха да бъдат сигурни за нас. Сега с тоя прибързан преврат изгубихме Македония.“

Засегнал много интереси като кмет и шеф на комисията за чифлишките земи, Тодор Икономов си спечелва смъртни врагове. Останал без работа и препитание за семейството си, разпродава имуществото си. Отчаян, на 28.Х.1892 г. слага край на живота си.

Константин ТАНКОВ

Източник: tretavazrast.com

Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!



Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.


Ако Ви харесва това, което правим, може да ни подкрепите:

Благодарим Ви и пазете завета на предците ни!

Comments are closed.