Селището Тримамиум се споменава най-рано у Клавдий Птоломей (ІІ век от н.е.), и то като полис в следния ред: Ескус, дн. С. Гиген, Плевенско; Димум, дн. При с. Белене; Нове, м. Стъклен, Свищовско; ТРИМАМУМ; Сексагинта Приста, дн. Русе; Дуросторум, дн. Силистра. Това разкрива неговото икономическо и преди всичко стратегическо значение – като крепост и като пътна станция.
Селището е било разположено на Крайдунавския път между Ятрус, дн. с. Кривина и Сексагинта Приста.
Според римските итинерари отстоянието до Сексагинта Приста е било 12 мили, т.е. около 18 км. Като изхожда от разстоянията, посочени в пътеводителите между кастелите по Дунава, пръв Карел Шкорпил изказва мнението, че Тримамиум трябва да се отъждестви с крепостта край село Мечка, Русенско.
Античната и късно антична крепост Тримамиум се намира на 3 км западно от село Мечка, върху дълъг нос, на брега на река Дунав, в местността „Дикилиташ”. Има форма на неправилен четириъгълник с приблизителни размери 200 м на 200 м. Крепостната стена се очертава добре под затревения насип, а части от северната стена са разкрити на дължина 5-6 м и са запазени на височина до 1,50 м. Лицевите страни са изградени от грубо одялани блокчета, а вътрешността е блокаж от ломени камъни и хоросан, със слаб примес от счукана тухла. Карел Шкорпил съобщава за ров от южната страна, който сега е разрушен от прокарания на това място път. В миналото тук са намирани монети, строителна и битова керамика (тухла с печат Rimoridus) и др. сега едната част е затревена, а другата (северната) е залесена с гора. По терена се намират оскъдни късове от глинени съдове, характерни за периода ІІІ – ІV век. През ІV век в селището квартируват milites Constantini.
През VІІ век аварите и славяните разрушават кастела, и върху развалините му възниква ново средновековно българско селище Мечка. Според преданието, името на с. Мечка идвало от знамето на калето, на което имало нарисувана меча глава, символизираща силата и могъществото на крепостта, и от формата на разпъната меча кожа, която имало селището. Останки от калето и до днес се намират западно от местността Стълпище. До скоро са личали издълбаните скални водохранилища и бойници. Съществувал е канал до самото подножие на реката. При разкопки и сондажи водата може да се каптира отново. Запазен е и старият римски път.
Северозападно от с. Мечка в останките на римския път е открита и една милиарна колона с два надписа: от времето на имп. Гордиан ІІ (236-238г.), и по-късно от годините на Константин Велики (306-337г.).
От некропола на римската пътна станция, селище и крепост Тримамиум (Trimammium) произхожда и откритата през 1965 г. при Стълпище надгробна плоча от варовик с латински надпис, която сега се намира в Русенския музей. Касае се за надгробен паметник на Аврелий Мукиан, войник от І италийски регион, починал на 20 години, и то по време на действителна военна служба, когато се подготвял за mensor, т.е. „землемер”. Т.н. mensores са войници от легиона с определени технически познания, използвани при измерването и разграничаването на определена територия, твърде често при измервания в територията на легиона. Аврелий Мукиан, чието име сочи романизиран провинциалист, е починал на 20-годишна възраст и очевидно е служил във войската не повече от година-две. Той е преминавал подготвителна служба – подготвял се за mensor. Надписът датира от ІІ век от н.е., най-вероятно втората му половина.
През 1932 г. българският географ и етнограф доцент Васил Маринов, открива в Стълпище интересен скален релеф. “Един конник препуска с развята от вятъра мантия. Уплашена сърна бяга пред него, догонвана от хрътка. Тракийският герой, присвит в своя хитон, увлечен в преследването, препуска от дълбините на вековете и идва до наши дни, изваян върху една скала, за да ни развълнува, за да ни напомни за траките – древните обитатели на нашите земи, слели се с дошлите тук славяни и прабългари, изчезнали, но и едновременно оставили у нас нещо от себе си…” Частта от скалата, на която е изсечен релефът, била взривена от иманяри, но за щастие той е бил фотографиран и така изображението е запазено.
От началото на месец април 2006 г. Регионален исторически музей – Русе провежда разкопки на античната крепост Тримамиум край с. Мечка. Това са първите проучвания на този регистриран археологически паметник, предшествани от над сто иманярски изкопа. В един от тези изкопи през януари 2006 г. бяха открити жертвеник и голям зид, станали причина да започнат настоящите разкопки.
Досега на обекта са открити и монети от периода 4-5 в. след Хр., част от мраморна маса, тухли с печати, бази за колони и фрагменти керамика от периода 3-5 в. и 9-11в..
Сензационна находка за историята на русенския регион разкриха през Май 2006 г. русенските археолози Върбин Върбанов и Деян Драгоев, под ръководството на ст.н.с. д-р Сергей Торбатов. Те откриха шест редов римски надпис, който съобщава за изграждане на крупна обществена сграда или храм, споменава името на легата на провинция Долна Мизия, както и за кохорта, наречена с епитета „Севериана“.
За пръв път става ясно, че точно тази военна част – кохортата, е пребивавала в кастела Тримамиум. „Севериана“ е почетно звание от времето на император Север Александър (222-235 г.). Надписът е прибран от обекта и се съхранява в административната сграда на музея.
Източник: numizma.com
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
