Едно от най-прочутите български съкровища е открито при разкопки на праисторическата могила при село Хотница, Великотърновско. Тук археолозите разкопали сравнително добре запазени едностайни жилища, датирани към края на енеолита (V хил.пр.Хр.). Стените им били изградени от забити в земята колове, с преплетени между тях клони и обмазани с глина. В къщите е намерена оскъдна покъщнина – глинени съдове и оръдия от камък, кост и кремък. В единия ъгъл имало огнище, а покрай стените – малки миндери.
В едно от жилищата очевидно е имало работилница за костени идоли – намерени били множество идоли на различен етап на изработването им, необработени костени палстинки и кремъчни сечива. В друго, унищожено от пожар, археолозите попаднали на изненадваща находка – златно съкровище от 39 отворени халки с различен диаметър, направени от тел с различна дебелина, една спираловидна гривна и 4 антропоморфни пластини. Всички предмети са изработени от самородно злато без примеси – 23.5 карата.
Накитите много приличат на украшенията в прочутите златни съкровища от Троя и Микена, които са датирани в ранната бронзова епоха – средата на IV хил.пр.Хр. Макар и открита в по-ранен културен плaст, първоначално находката от Хотница е датирана също в IV хил.пр.Хр., тъй като се смятало, че не е митичното злато на Омировите герои. По-късно учените си дават сметка, че в древногръцките съкровища не се срещат фигурки, подобни на четирите човечета от Хотница, и се усъмняват в първоначалната датировка.
След откриването на подобни фигурки във Варненския енеолитен некропол, става ясно, че златото от Хотница не е попаднало в енеолитната селищна могила случайно, а е било оставено от неговите обитатели при неизвестни драматични обстоятелства. Хотнишкото съкровище, макар и малко „по-младо” от Варненското и далеч по-скромно от него, представлява важно доказателство за големите постижения на енеолитната цивилизация (около края на V хил.пр.Хр.) в днешните български земи. То е свидетелство, че откритията от Варна и от Дуранкулак не са изолирани явления и потвърждава извода, че тогавашната цивилизация по тези места значитело изпреварва в развитието си човешките общности от V хил.пр.Хр., смятани до тези открития за най-развити.
Източник: nasamnatam.com
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
Comments are closed.