От 1000 предмета е съставено тракийското съкровище от село Големаните, разкрито от Иван Църов през 1991 г. И до днес това погребение остава най-атрактивната находка на археолога.
„В земите около Велико Търново, през които тече Янтра, не са били строени монументални гробници. Но погребенията са били пищни и в тях са поставяни не по-малко дарове, отколкото в Долината на тракийските владетели край Казанлък. Местните династи са обичали лукса и са притежавали несметни съкровища, част от които са придружавали собственика си дори и в отвъдния живот”, разказва археологът.
СЪКРОВИЩЕТО
„ОКОЛО 1000-АТА ПРЕДМЕТА, КОИТО НАМЕРИХМЕ В ГРОБА, СЕ РАЗДЕЛЯТ В НЯКОЛКО ГРУПИ. Безспорно за хората най-голям интерес представляват златните накити и въоръжението”, казва Иван Църов, който може да говори с часове за всеки предмет поотделно.
Златните накити са нагръдник, торква – украшение за врата, гривна, прешлен, пръстен, три висулки, две халки, две златни пластини. Накитите са били инсигнии на погребания династ. Стойността им се равнява на сумата, с която може да се заплати на 50 войници наемници за една година.
Другата голяма група предмети са тоалетни принадлежности – лекит, в който хората преди векове са съхранявали парфюмите си, един албатрон за мазила, кутия за бижута и бронзова лампа.
Освен тоалетните принадлежности в гроба е имало и огромен сервиз за пир, съставен от гръцки бронзови и глинени вази.
„В него има един голям съд за смесване на виното с водата, който се наричал кратер. Също съд за вода – хидрия, и пелике – съдът, в който се е наливало вече разреденото вино, една цедачка, която била особено нужна на пируващите, защото във виното оставали ципички и семки от гроздето. Три чаши и една кана допълват още сервиза, който има и гръцки бронзови рисувани вази. Най-красивата от тях е именно пеликето, което г-н Църов е поставил като корица на своята книга. Защото е категоричен, че този невероятен съд – червенофигурна ваза с Дионисиеви сцени, е една от най-красивите керамични вази, откривани някога в България при археологически разкопки.
ДВА МЕЧА АКИНАЦИ, ДВЕ КОПИЯ, ДВА ЩИТА, ДВА КОЛЧАНА С ОБЩО 192 СТРЕЛИ е другата голяма група предмети в съкровището. Въоръжението на династа е съдържало всичко по чифт, което е било типично за тракийските владетели. Имало е торбичка с дузина топки за прашки и конски амуниции. В гроба не са били открити части от лък, но необичайно голямото количество стрели доказва, че като оръжие лъкът е бил използван.
„Копието пък е основното оръжие на царя, респективно на династа, и това е ясно от паметниците на тракийското изкуство. Мечовете акинаци са типично оръжие за скитските воини и наличието им сред местните траки се обяснява от древногръцкия историк Тукидит, който разказва, че гетите, които живеели отвъд Стара планина, са граничели със скитите и имали същото въоръжение”, обяснява още археологът.
Абсолютно всички предмети са описани в книгата „Траките край Атрюс”. В нея авторът е събрал своите 15-годишни изследвания върху тракийското погребение край Големаните.
ПОГРЕБАНИЯТ Е БИЛ МЪЖ НА ПРИБЛИЗИТЕЛНА ВЪЗРАСТ 35 Г. БИЛ Е ДИНАСТ, КОЕТО ЩЕ РЕЧЕ МЕСТЕН ВЛАДЕТЕЛ. Бил е погребан с дарове, инсигнии и злато, което означава, че до сетния си час той е почитан човек.
„В гробната камера намерихме златните накити, които открихме не къде да е, а върху тялото на покойника. Той вероятно е починал през летните месеци, защото в кадилницата сред остатъците от благовонията се откриха насекоми, характерни за летните месеци”, описва проучването си археологът.
Безспорен е и фактът, че погребаният е бил знатен воин, но в последните години от живота си е страдал от напреднала фаза на артрит и е ходел приведен. Това са показали изследванията на костите, извършени от британски специалист. Стоматолог е проучвал зъбите на някогашния династ, от което става ясно, че мъжът е имал проблеми и с тях.
Освен всичко това благодарение на погребението от с. Големаните със сигурност се потвърждава, че траките са правили тридневни погребения, наподобяващи празненства.
„Това, което открихме покрай гробната камера, съвпада с описаното от Тукидит, че траките са изпълнявали тридневни ритуали в чест на покойника, който се преселва в по-добрия свят. При разкопаването на пространството встрани от гробната камера около ъглите й имаше следи от палене на огньове”, описва картината, която видял при разкопките, Иван Църов.
„Намерихме още нещо интересно, на което все още търсим логично обяснение. Като гробен дар е била поставена предна лява плешка от овца или коза. Това е срещан дар при тракийските погребения, но аз и досега не мога да кажа защо точно предна и защо точно лява е тази плешка. Не ми е ясна символиката на този ритуал”, усмихва се археологът.
И признава, че другото, което не знае и вероятно никога няма да узнае, е името на династа. Човекът е живял във втората половина на V в. пр. Христа. Починал е в края на века, но със сигурност някои от накитите, с които е бил погребан, са с около 100-150 г. по-стари от това време.
„Предполагам, че тези украшения са били използвани като инсигнии – символи на властта. Предавали са се по наследство и нищо чудно този владетел да е бил последният от династията”, уточнява археологът.
Източник: sibillav.blog.bg
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
