Панайот Хитов – човекът, през чиито ръце е минало толкова злато, живее в скромна къща с пенсия от 200 лева и никога не опетнява легендарното си име
През 1862 г. четата на Панайот Хитов пленява турската поща, която пътува от Русчук за Цариград. В своите спомени войводата пише:
„Неизмеримо богатство, сребро, злато…“ Обръща се към четниците: „Вземете колкото можете да носите, а останалото заровете…“
А колко ли може да носи един четник?
Облечени са с дебели шаечни дрехи и ямурлуци. Носят цървули, замотани с дебели навуща. Веднъж, придвижвайки се бързо, за да избегнат обкръжение, войводата забелязва, че един от четниците върви едва-едва. Разбрал каква е „срамната“ причина, Хитов нарежда да спрат, за да може „нещастникът“ да се преоблече. Значи носят и дрехи за преобличане. Носят и по една кратунка с вода. Най-тежко е въоръжението и мунициите. Набират се около 15-20 кг товар. С други думи, четниците не могат да носят много злато.
Останалата „плячка“ е скривана на най-различни места, които не са известни на всички от четата. Някои от загиналите хайдути отнасят тайната на заровеното имане със себе си…
След Освобождението Панайот Хитов се преселва в Русе, защото Сливен според Берлинския договор остава в Източна Румелия. Всяко лято войводата прекарва в Сливен, най-вече в кафенето на брат си. Един от посетителите на кафенето много пъти моли Хитов да му даде пари. Панайот Хитов най-сетне скланя и подробно му описва едно място в Балкана, където има заровено злато. След няколко дни въпросният посетител се появява и започва сърдито да обвинява войводата, че го е излъгал. Хитов става и му предлага лично да го заведе до мястото, където е заровено съкровището. Отиват и наистина откриват медното саханче (пахарче), в което блестят жълтиците. Войводата взема най-дребната паричка и я подава на просителя със заръката да си купи едно въже и да се обеси на Стария бряст (вековно дърво в центъра на Сливен)! Другите пари прибира.
След Освобождението Панайот Хитов е само на 48 години – една активна възраст. Отива в София да търси работа. Предлагат му да стане началник на Тайната полиция в столицата, което той с отвращение отхвърля. Накрая го изпращат в гр. Кула като околийски началник.
След няколко години влиза в конфликт със Стамболовия режим. Арестуват го и го затварят в Русенския затвор. Обществеността е възмутена и го пускат под гаранция. Огорчението на стария войвода е голямо. Той пише:
„Тези, които искаха да станат главатари – те станаха, ако не тогава, то след Освобождението, с всички сили се мъчеха да станат и станаха. А който не е мислел за такива неща, то се познава от живота и делата му“.
Странно е, че човекът, през чиито ръце минава толкова злато, живее в скромна къща в Русе и разчита само на отпуснатата му пенсия от 200 лв.
Такава е съдбата на почти всички поборници за Освобождението на България. Обидно е, че някои съвременни пишман историци приравняват хайдутите с обикновени разбойници.
Панайот Хитов е можел да получи и по-високо признание от държавата, но той не прави компромис със своята съвест и не опетнява легендарното си име. Името е най-голямото съкровище, което той притежава!
Източник: duma.bg
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
