За траките, а може би и за хората, населявали българските земи от древни времена животът се ражда от любовта между Майката Земя и Богът Слънце.
Затова в различни краища има толкова огромни каменни паметници, символизиращи женска утроба. Обикновено слънчев лъч минава през тях в точно определени дни на годината, каквито са равноденствията и слънцестоенето.
Най-известна сред всички каменни паметници в България е пещерата Утробата. Тя е единствена по форма и мистично излъчване дори в световен мащаб. Това светилище на Богинята Майка се намира в землищата на селата Ненково и Дъждовница на 20 километра от Кърджали.
Изненадата идва още на входа, защото няма как да не се забележи, че той е оформен като вагина. Навътре се влиза в пещера с дълбочина 22 метра. Вече е доказано, че първоначално кухината е била карстова и дълбока едва 16 метра, а човешката ръка я е продължила и издялала във вид на женска утроба, по стените на която непрекъснато се стича вода. Във вътрешния южен край на пещерата е издълбан олтар, символизиращ матката. Точно по обед през нарочно изсечен процеп на тавана във вътрешността прониква слънчев лъч, който докосва пода. Образува се идеално оформен слънчев фалос, който постепенно се увеличава и устремява към олтара матка. Но само през определено време на годината, когато слънцето се намира ниско на север, той може да е достатъчно дълъг, за да оплоди символично утробата.
През август, когато пещерата е проучена за първи път, лъчът е бил около 2 метра. През февруари или началото на март обаче слънцето минава на такова ниво, че лъчът се уголемява до 22 метра и влиза точно в дупката на олтара. Там слънчевият фалос се задържа с леко трептене минута-две. Това невероятно явление символизира оплождане. То може да се види само веднъж в годината, точно в 12 часа. Вървейки от изток на запад, слънцето постепенно влиза в малкия скален процеп под формата на продълговат лъч. Колкото повече заревото отива на запад, толкова повече лъчът се увеличава.
Местните хора наричали мястото Тангардък кая – „Гърмящата скала“. На 16 метра, на тавана на пещерата древните издълбали малък купол, който предизвиква силен акустичен ефект. Куполът „реагирал“ обаче само на ниски мъжки гласове. Цялата скала звучи като грандиозен музикален инструмент.
В България са открити хиляди тракийски жертвеници, но такава пещера утроба не е намирана никъде по света. Говори се, че подобни пещери има в Делфи и на остров Самотраки в Гърция, но те не са толкова добре запазени и така прецизно оформени. Нашата пещера край Ненково е храм, в който траките са правели Дионисиевите мистерии, казва археологът Николай Овчаров. Откритието доказва, че траките са издигали в култ слънчевия бог, който опложда подземната богиня майка, и това се случва в пещера.
Според древните автори именно в такъв орфически храм на остров Самотраки посветените неженени мъже извършвали своите сексуални обреди с тракийските момичета. Смисълът на тези оргии е много дълбок.
Съгласно индо-иранската традиция царят умира и се ражда периодически, подобно на природата. За да се осъществи това, той трябва да се изкачи високо в планината.Там владетелят-първожрец принася в жертва едро животно или човек, което символизира неговата собствена смърт. След това встъпва в символичен брак с богинята майка, опложда я и се възражда. Така се създава идеята за сина любовник, роден от богинята майка и влязъл в сношение с нея в нейната утроба, т.е. пещерата.
Обредът се прави в пещера с течаща вода, символизираща сперма фолклорът ни също пази данни за вярванията на траките. В Странджанско например се почита света Марина, която е пряка наследница на античните божества.
Тя обитавала пещера, в която задължително трябва да тече вода, символизираща спермата, вливаща се в утробата. А самата Марина била зачената, след като майка и помолила Слънцето за помощ. Веднъж в годината ергени и моми се събират в такива пещери, за да участват в тайнството на зачатието.
Източник: barko4.com
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
