Стефан Лазаров Костов е роден в София на 30 март 1897 г. Баща му Лазар Костов, виден войвода от Банско, взема дейно участие в освободителните борби на Македония. През 1897 г. Стефан завършва гимназия в София, а през 1902 г. – славянска филология в Софийския университет. Занимава се с журналистика, което му дава възможност да опознае политическите нрави – обект на разобличителната му страст по-късно в неговите комедии.
През 1903 г. е учител във ІІ мъжка гимназия в София. През 1906 г. специализира във Виена и Германия, слуша лекции при славистите Ягич, Вондраг и Решетар и получава солидна филологическа подготовка. От 1909 г. е уредник, а от 1924 г. – директор на Етнографския музей. Обогатява сбирката му с ценни материали. През 1923 г. е включен в Артистичния съвет на Народния театър в София, негов председател е през 1926 г., а през 1927 г. – директор на театъра.
Ст. Л. Костов е най-видният представител на българската комедиография. Написал е 12 многоактни и 5 едноактни пиеси. Той изпитва дълбоко отвращение към партизанщината: с голям интерес следи политическия и обществения живот и остро реагира на корупцията. Насочва своя сатиричен огън към човешката алчност, властолюбие и пошлост. Първата му комедия – „Мъжемразка“ – е играна в Народния театър през 1914 г. В лицето на главната героиня г-жа Андрофоба е иронизиран образът на Анна Карима – активна деятелка тогава на пробилото си от Запад път женско движение за равноправие. В тази пиеса, както и в по-късната „Женско царство“, авторът се вълнува от въпроса за равноправието на жената. Убеден е, че жените не са дорасли за обществена дейност и че тяхното единствено призвание е семейството. Следващата му комедия – „Големанов“ – представена през 1927 г., има голям успех. Кръстьо Сарафов в ролята на Големанов създава ярък сатиричен образ. Като повод за написването на пиесата стават събитията от 1919 г., когато правителствата се сменят повече от четири пъти. Прототипът на Големанов е казанлъшкият търговец Шипков. В комедиите „Новото пристанище“ и „Комедия без име“ авторът смело вдига демагогските завеси на политическия живот, представя го в цялата му бруталност. Жигосва демагогията и безпринципността на политическите шарлатани. Користолюбието на неговите герои стига до цинизъм. Най-остра е иронията му, когато изобличава безочливите далавери на героите си. У тях живее хищната душа на бай Ганьо.
Страстта за печалби е разобличена в комедиите „Златната мина“ и „Вражелец“. Костов заклеймява продажните чиновници в „Скакалци“, които се отнасят безсъвестно към служебния си дълг. В комедиите „Морска болест“ и „Чл. 223“ героите търгуват с човешката участ, с установените морални норми. Авторът изнася на сцената пошлостта, порока, безобразните политически нрави, за да ги отрече и заклейми. Писателят постига комични ефекти чрез грубия, брутален език на сатиричните герои. Той е майстор на диалога. У него той звучи много естествено, с интонациите на разговорната реч. Ст. Л. Костов е автор и на историческата драма „Симеон“, на драмата „Тя и двамата“, посветена на любовта и семейния дълг, и на къси хумористични разкази, част от които са събрани в „Царската сватба“. И в разказите, както и в комедиите си, той взема за прицел еснафщината, тщеславието, пошлостта и мижитурщината.
Умело съчетава етнографа, историка и езиковеда. Ценни са изследванията му: „Прелица“, „Македонски убруси и сокаи“, „Изображението на св. Георги в българския народен накит“, „Белодрешковци в Северозападна България“, „Старите къщи в Банско“ и др.
Стефан Лазаров Костов умира на 27.ІХ.1939 г.
Д-р Александър ТОНЕВ
Източник: tretavazrast.com
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
