Стефан Боздуганов е роден през 1892 г. в силистренското село Алфатар. Записва се доброволец в Македоно-одринското опълчение през 1912- 1913 г. Прапрадядо му Атанас от Лясковец е участник в четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. След разбиването й е обесен от турците през 1868 г. Баща му Иван Боздуганов става касиер на първата алфатарска кооперация, кмет на селото и председател на първата земеделска дружинка в окръга.
В „История на Добруджа“ (т. 4, 2007 г.) е посочено, че в първия централен комитет на Вътрешната добруджанска революционна организация (ВДРО) участват родените в Алфатар Стефан Боздуганов безпартиен, и Иван Донешки поручик, комунист. Между осемте членове на ЦК на ВДРО е и Дочо Михайлов. ВДРО сформира чети от по 10 20 души, въоръжени и екипирани със специална униформа, разпределени за Тутраканска, Силистренска, Тервелска и Добричка околия. Сред предводителите им е Стефан Боздуганов, а основната им цел е премахването на съществуващите в региона разбойнически банди. Благодарение дейността на ВДРО е смутен планът на румънската власт за колонизиране на Добруджа през 1923 1924 г.
Според книгата на доц. д-р Л. Златев „Вътрешната добруджанска революционна организация (ВДРО) 1923 1940 г.“ дясна ръка на Сл. Алексиев в Добруджа става именно Стефан Боздуганов. През 1920 1921 г. той е секретар на дружество Добруджа в гр. Исперих. След това се установява в Русе.
На 26.VIII.1926 г. в района на с. Никола Козлево Дочо Михайлов и трима четници загиват в престрелка с българската полиция. ВДРО не прекратява борбата. В началото на 30-те години на XX век е избран нов ЦК на ВДРО, който подновява четничеството в Южна Добруджа въпреки забраната от държавата. Боздуганов не издава членовете му пред полицията.
При един от обиските в дома на русенския окръжен войвода Ст. Боздуганов е намерен „Дисциплинарен устав на ВДРО“, според който в името на „високий народностен идеал“ групите трябва да се ръководят от „хайдушките традиции, градени през епохата на петстотингодишното робство строги, неумолими, но безпристрастни и справедливи“. Санкциите за предателство, извършване на насилия, облагодетелстване за лична изгода и др. са „забележка, глоба и смърт“.
Добруджанските дейци имат за цел и ограмотяването на населението. В полицейско дознание е записано: „…(Русе) 26 октомври 1933 г. Именувам се Стефан Ив. Боздуганов… Минаването на четата беше със задача да се прехвърлят 3000 буквара, които Съюзът Добруджа в София събра и които ний занесохме и пръснахме из българското население в Добруджа…“
Има предложение в чест на войводата в Алфатар да бъде поставена паметна плоча, а една от улиците на града да носи неговото име. Паметен знак край къщата му в Силистра ще напомня за подвига му. Но най-голямо признание за делото му ще бъде името му да намери място върху гранитния паметник на добруджанските революционери в центъра на Силистра.
Автор: Михаил ГАВАЗОВ
Източник: tretavazrast.com
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
