Станислав Доспевски е един от най-изявените възрожденски художници и иконописци, виден представител на Самоковската художествена школа.
Истинското му име е Зафир Зограф, син на Димитър Зограф и племенник на Захари Зограф. Той е един от първите българи, придобили академично художествено образование.
Бъдещият живописец е роден на 3 декември 1823 г. в Самоков, но впоследствие семейството му се преселва в Пазарджик.
Първоначално учи в родния си град, а след това продължава образованието си в Пловдив. Още от малък той навлиза в живописта, като помага на баща си в изписване иконите на пловдивската църква „Св. Неделя“.
През 1850 г. младият иконописец заминава за Русия, където се записва да учи в Московското художествено училище за живопис, скулптура и архитектура. След това завършва и Имперската Художествена академия в Санкт-Петербург през 1856 година, в класа на известния художник от този периода Ф. А. Бруни.
След като се дипломира в руската академия видният самоковец се завръща в България и се преименува в Станислав Доспевски. С дейността си като живописец той става родоначалник на светския живописен портрет у нас. Продължава да рисува в града на тепетата, въпреки че живее в Самоков и в Пазарджик.
В разгара на Руско-турската война (1877-1878 г.) Станислав Доспевски е арестуван от турските власти и е хвърлен в Пловдивската тъмница. След това е изпратен в Цариград с влакова композиция със затворници.
Умира след заразяване с тиф в един от затворите на турската столица, а датата е 6 януари 1878 г. Погребан е в двора на българската църква „Св. Стефан“, намираща се в Цариград.
Видният възрожденски художник оставя около 30 реалистични портрета и голям брой икони намиращи се в Преображенския и в Лопушанския манастири.
Днес в знак на признателност към Станислав Доспевски на негово име е наречено едно от началните училища в Самоков.
Правнучка на изявения живописец от периода на Възраждането е преводачката Нели Доспевска.
Автор: Атанас Коев
Източник: desant.net
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
