Останките от средновековната римска крепост Динея се намират в местността „Хисаря“, на около километър източно от село Войвода и около 23 км североизточно от град Шумен.
Крепостта датира от първата половина на IV в., като се предполага, че е възникнала като римската пътна станция между Абритус (Разград) и Марцианопол (Девня), която постепенно се разраства във важна крепост, служеща да спира зачестилите варварски нашествия от север. През VII – IX в. селището се премества на 1 км на запад от мястото на сегашното село Войвода. Поради малкото исторически източници (единствено в писания на Йоан Скилица се споменава за Динея като за един от превзетите укрепени пунктове при похода на патриция Теодоракан и Никифор Скифия в региона на днешна Североизточна България) има предположения, че всъщност това е друга крепост, а истинската Динея се е намирала при днешния град Смядово или до град Нови Пазар.
В местността са били извършени археологически изследвания, от които се разбира, че в периода III – V в. крепостта е била неколкократно опожарявана и сривана до основи от готи, хуни и славяни. Важното й значение налага нейното възстановяване и укрепяване, поради което е била изградена втора крепостна стена (протейхизма) и е бил изкопан широк и дълбок ров.
Градежът на укреплението е с характерната за късноантичната епоха смесена зидария. Тухлите отвън са оцветени с червена боя за придаване на декоративност. Лицевата част е била от блокове дялан камък, споени с хоросан и счукана керемида.
Крепост Денея е имала неправилна петоъгълна форма. По крепостната стена е имало 14 кули, които са били във ветрилообразна и полукръгла форма. Втората крепостна стена е отстояла на разстояние от 3 до 9 метра от северозападната крепостна стена и е била с дебелина 1.8 метра. Изградена е от средно големи блокове, споени с бял хоросан.
Малко преди 1989 г. външната крепостна стена е била частично възстановена, като по този начин се е изгубила част от автентичността на крепостта.
Източник: poseti.guide-bulgaria.com
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
