Село Дрен в полите на Верила има хилядолетна и богата история!

Село Дрен се намира в община Радомир, Област Перник. Разположено е в планински район, в полите на планината Верила с най-висок връх Голям Дебелец, с височина 1415 m.

Селото се намира в непосредствена близост до международния път Е79 и отстои на 47 км южно от столицата София, на 24 км югоизточно от гр. Радомир и на 20 км северно от Дупница.

Съседни на Дрен са следните села: Горна и Долна Диканя и Лисец (на север); Яребковица (на изток); Крайници, Червен брег и Тополница (на юг) и Гълъбник и Делян (на запад-югозапад).

Село Дрен принадлежи на историко-географската област Мраката. То е от събрания тип селища и само една махала – Мали Дрен е отделена от основното село.

Над селото се извисява връх Дренско пладнище или Градище (1349 м), който е най-високият в този дял на планината. Обширното селско землище се простира на площ от 40,887 km², като по-голяма част от територията му е заета от планински релеф. Обработваемите земи на селото се намират в полето, западно от Дрен, и попадат в югоизточния край на Радомирската котловина.

Красивата и разнообразна природа, с която е обградено с. Дрен, и близостта му до големи градове, го правят предпочитано място за туризъм през цялата година.
Дрен е най-многолюдното село в Община Радомир, населението му към 2013 г. е около 1000 жители.

Земите заети от днешното село Дрен имат хилядолетна и изключително богата история. На две места в селското землище са открити следи от праисторически селища – в местностите „Бунище” и „Св. Петър”.

Красноречиво доказателство за отколешния поселищен живот по тези места е и разкритият при строежа на автомагистрала „Струма” тракийски некропол, просъществувал от X-IX век пр. Хр. до V-IV век. Погребалното съоръжение е уникално и досега няма аналог по българските земи. То е с неподозирани размери, продължителност и богатство не само за тези географски ширини. Древните обитатели носели камъни от километри, за да изградят грижливо надгробията на близките си. Мъртвите били кремирани извън некропола, след което заедно с тленните им останки били полагани в глинени съдове, ведно с накити от бронз и благородни метали, тоалетни принадлежности. Много от погребваните били войни и това личи от придружаващите ги оръжия: 2-3 копия, едноостри ножове. Интересно е, че траките плачели, когато се раждало дете, а се радвали, когато умирали, защото вярвали в задгробния живот.

За жалост, днес от некропола не е останало почти нищо – трасето на магистралата е минало направо през него. Единственото запазено от уникалния паметник са грижливо съхранените от археолозите находки, които могат да бъдат видени в музеите.
Районът на Дрен е бил населен и през римско време, за което свидетелстват останките от три антични селища – две при махалата Мали Дрен (на южните склонове на възвишението Средна могила и в м. „Диневица”) и едно в м. „Фульо”, на Карговия рид от западния склон на Дренска планина. Стратегическото местоположение на последното селище го свързва с фортификационната система на Верила, към която са принадлежали и четирите крепости, намиращи се днес в землището на Дрен.

Тези укрепителни съоръжения били свързани както с охраната на минавалите в близост важни пътища, така и с местния металодобив, добре развит още през античността. Не далеч от днешното село в древността са се пресичали Адриатическият път, известен тук като „Драчкио пат” ( Филипополис – Пауталия – Драч) и пътят свързвал Сердика с долното течение на Струма и Бяло море.

Споменатите крепости, някои от които изградени още в римско време, били строени и преизграждани през късната античност (VI-VI в.) и средновековието. Местата, които те някога са обхващали, днес са залесени и само разпилени камъни и отчасти зидове маркират старите крепостни структури. Централно място заема крепостта „Градище” в м. „Царево дърво” (на около 6 км източно от селото). Разположена върху най-високия връх от Дренска Верила – Градище или Дренско пладнище (1349 м), от нея се открива просторна гледка и има визуална връзка с крепостите от околните планини. На около 1, 5 км северозападно от нея се намира синхроничната ѝ крепост „Въжарско Градище”. Намираните там шлака и сгур, както и местният топоним „Щетини” и следите от видни, разкриват свързаността ѝ с интензивен металодобив през средновековието. Други две крепости – „Големо и Мало (Дунково) Градище”, разположени на две съседни възвишения (отстоящи на около 0,8 км едно от друго) от югозападния склон на Верила, на десния бряг на р. Тополница, се намират на около 12 км югоизточно от селото. Разкритата в тях шлака, както и местоположението им (до река), свързват изграждането им също с металодобива.

Не е известно дали има пряка приемственост между споменатите древните поселища и съществувалите такива през средновековието, но е със сигурност се знае, че днешното село Дрен е наследник на старо, средновековно селище. Първите писмени сведения за него намираме в османските данъчни документи от XV в. То се споменава и в данъчните регистри от следващите два века.

В обширния Тимарски опис на Кюстендилски санджак от 1570/73 г. селището е записано под същото име – Дирен към кааза Радомир, с 168 християнски семейства, 105 ергени, 6 бащинѝ и 2 вдовици, като е плащало общ данък от 20 500 акчета (само Радомир, Червена могила и Друган са били с по-голям). С такъв обем на годишния приход към султанската хазна селото е спадало към зиамета (ленно владение с годишен доход от 20 000 до 100 000 акчета ) на спахията Ипекли Илиас. Наличието на порядъчен брой бащинѝ предполага и подвизаването на войнуци (българи на служба в османската войска, ползвали определени привилегии) в това населено място. Дрен присъства и в списъците на джелепкешаните (овцевъдите) от 1576 г. , според които то е поемало доставка за над 1000 глави добитък. Чрез тези документи разбираме, че още тогава селото е било едно от най-големите и заможни в Радомирско.

В списъците от XVI в. се споменава, че в Дрен има един изоставен самоков без приход, но не такова е положението през следващия век, когато селото става един от източниците на суровини към започналата да се развива с динамични темпове металургия в района. Наличието на имена на местности като „Рудината” и „Рударски ливади” подсказват за упражнявалата се рударска дейност около селището.

С разработването на рудните находища във Витоша и Верила през XVII в., и поради близостта на известния тогава рудодобивен и металургичен център Самоков, с. Дрен заедно с други села в югоизточния край на Мраката (Друган, Диканите, Чуковец), бива административно откъснато от кааза Радомир и е причислено към кааза Самоков, Софийски санджак. В това си статукво селището остава почти без прекъсване до Освобождението (1878 г.). Източниците, проследяващи развитието на Дрен през последните два века от османското робство (XVIII и XIX в.) представляват предимно документи, свързани с религиозния живот на местните хора.

Село Дрен присъства в поклонническите поменици на Зографския манастир в раздела отреден за селищата и лицата от Средец (тогава Дрен се е числяло към Самоков и Софийски санджак) и вписван през периода 1706-1728 г. Към по-ранните дарители принадлежат ГеѠргїи ереи (свещеник) и мирянинът Давида, след тях се споменават и пристигналите Драгьию їереiи и още седем миряни, които са могли да отделят средства за пътуването си. По това време е имало традиция дренчани да посещават „Зограф” или обратно – таксидиоти от манастира да идват за помощи в Дрен, което само по себе си загатва за значителните финансови възможности на жителите на селото. Интересно е, че в края на XVIII в. и през XIX в. Дрен присъства в помениците на Рилския манастир сред групата села, които се споменават както в Радомирско, така и при Самоковско.

През споменатия период (XVIII и XIX в.), с известни прекъсвания, Дрен е било отделено от Радомир и в църковно отношение. Но през 60-те години и около Освобождението, в светско и в църковно отношение, то отново е принадлежало към Радомир.

Отколешната християнска принадлежност на местното население и дълбоко застъпените християнски традиции са засвидетелствани от големия брой християнски култови обекти в Дрен и околността му.

Източник: svetimesta.com

Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!