Село Долен – в друга епоха

Село Долен е разположено в западната част на Родопите, на около 26 км от Гоце Делчев и на 128 км от областния град Благоевград.

Селото е високопланинско и се намира на 1020 м н.в. Село Долен е създадено през ХVІ в. от българи, търсещи спасение от насилственото помохамеданчване.

По време на Възраждането (XVIII-XIX век) селото е процъфтявало, а местните хора се занимавали с отглеждането на тютюн и добитък, със златарство и кираджийство (превоз на товари). Заради запазените си къщи от периода на Възраждането, през 1977 г. с брой 73 на Държавен вестник селото е обявено за исторически и архитектурен резерват. Резерватът обхваща 70 сгради паметници на културата. Характерни за къщите в Долен са издадената част от горния етаж и украсата с дърворезба по таваните в някои от къщите.

Сред забележителностите в селото е и църквата „Св. Никола”, построена през 1834 г. заедно с килийно училище, която впечатлява с иконостаса и иконите си. Тесните калдъръмени улички са изключително атрактивни и пазят вида си отпреди два века. Други интересни забележителности са кръстовището „Кавалите”, Николовската чешма и чаршийската улица. На това място е имало голямо тракийско селище, за което свидетелстват откритите издълбани ниши в скалите недалеч от селото. Според преданието обаче селото е основано от бежанци по турско време. Името му идва от дола, където се сливали малките рекички.

Долен е наследник на стари тракийски махали, чиито останки и днес могат да се видят около селцето. Баирите са осеяни с тракийски некрополи. Запазени са също и тракийските лозя, ползвани чак до края на българското Възраждане.

Селото се намира на стар римо-тракийски път, свързвал Драма с Тримонциум. Доказателство за това са историческите останки от самия път в източния край на селото, както и римския мост в местността Банян. През I век след Христа римляните, по военни съображения, преместват трасето на пътя и построяват нов мост в близост до село Крибул, като по този начин осигуряват преминаването на войските през огрени от слънцето пътища, а по-точно, на юг от Сатовча. Така селото остава изолирано от главния поток на войски и кервани.

Долен е място, където не през една епоха са се укривали преследвани от закона хора, а и такива, които били несъгласни с новите социални уредби на поредните чужди владетели. Теренът е хълмист, пресечен от множество реки и дерета – притоци на Бистрица. Сега съществуват модерни пътища, но някога в далечните епохи картината била съвсем различна – съществували само стари тракийски пътеки и речни бродове. Траусите са имали стройна система за опазване на пътищата.

За това свидетелстват поне три наблюдателни поста, разположени не на римската магистрала, а по старите тракийски пътища. Кастата, която била призвана да извършва тази дейност се наричала Молтроси. Това е единствената структура, оцеляла през времето на византийското владичество, ранното и късно средновековие и дори османското владичество. Причина да се случи и позволи това е явната нужда от охрана на пътищата, ранното предупреждение за идваща заплаха, както и плащане на пътен данък.За разрастването на населението в селището има поне две налагащи се хипотези:

Първата е, че това става още по времето на римското нашествие в тези земи. Всеизвестно е умението на древните траки да добиват руда. Фактор, освен природния ресурс, е и наличието на каолинова глина в района, без която не е възможно да се построи издръжлива на температурите пещ.

Това умение е било стратегически важно за отливането и коването на оръжия. Можем да си представим каква заплаха са представлявали тези занаятчии за римските нашественици. При окупирането на района, което е ставало с многократни опити от римска страна, хората се изтеглили в по-защитените места като днешното Долен.

Втората теза е свързана с изчезналото, разселено по неизвестна причина, село Букорово. Останките от него се намират на между Долен, Крибул и Горно Дряново. Основите на голямата църква показват, че тя е строена от много и за много хора. Не по-маловажни са и куповете сгурия (шлака), които се намират в рамките на самото селище. Това означава, че селото е било многобройно по население и се е занимавало с обработка на метали. Има голяма вероятност Букорово да е било тогавашната оръжейница на района. Това само по себе си е немалка причина да бъде унищожено от всеки нашественик.

От друга страна, „букоар“ означава просветен човек. Това налага и една друга теория, че тези хора са били богомили, разселени принудително по време на Втората българска държава. Свидетелство за това дава известният краевед Иван Попов, който описва скосен олтар на църквата – трапецовидно разположение на основата.

В тесния ъгъл на тази постройка е стоял просветеният и говорел на останалите с жестове. Учените-историци и до днес търсят една изчезнала община Драговищица, намирала се в Западните Родопи, за която сведенията сочат, че е била населена с богомили, разселени впоследствие. Ако съдим по днешните модерни начини за екстрадиране, едва ли ще придобием ясна представа за събитията. В онези времена е било нужно тези хора просто да не бъдат заедно.

Най-близки за обитаване се оказват малките пръснати по височините махали на Долен, Сатовча и Горно Дряново – всички на не повече от 10 километра. Отново Иван Попов описва семейните връзки на два рода от Долен, Ролеви – християни, и мюсюлмански род от Горно Дряново, които дълги години наред си делели реколтата от орехи, от дядовите си ниви в Букоровските земи. Това е явно доказателство за произхода на родовете, а именно, че те са били от Букорово.

Село Долен се споменава най-рано в османски документ от 1444 година, когато е вкарано за първи път в кадастъра на империята. Отбелязано е, че в Доляне живеят 5 немюсюлмански семейства и 2 вдовици, облагаеми с данъци. През 1464-1465 година в селото са регистрирани и 10 войнишки домакинства, както и 6 данъкоплатни семейства. В първата половина на 16 век селото е включено във вакъфа на Михримах султан – дъщерята на султан Сюлейман I заедно с другите села от Западните Родопи, които впоследствие остават предимно християнски.

Доленските майстори се славили като най-добрите в каменната зидария. И днес всяка една от 300-те къщи е с уникален архитектурен план. Новата църква „Свети Никола“ е построена през 1834 година. За нейното изписване са канени зографи от далечни краища на страната.

През 19 век Долен е село със смесено християнско и мюсюлманско население в Неврокопска каза на Османската империя. До 1856 година училището в селото имакилиен характер и се помещава в двора на църквата. От учебната 1871-1872 година учителят Никола Попфилипов от Банско въвежда обучението на български език повзаимоучителна метода. До 1878 година в селото преподават още учителите Георги Велинов и Тома Попович.

Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, през 1878 година пише, че в Доляни (Doliani), Мелнишка епархия, живеят 2000 гърци. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Долен (Dolen) е посочено като село със 149 домакинства, 60 жители помаци и 430 жители българи.

Основните забележителности на селото са старата църква “Св. Никола”, построена през 1834 г. заедно с килийно училище. Върху иконостаса на тази църква са изрисувани икони от Георги Филипов, зограф от Дебърско, който по-късно се преселва и живее в Габрово. Най- интересни като възрожденски типични улични ансамбли са кръстовищата Кавалите, Николовската чешма и чаршийската уличка. Селото е известно в миналото с добре развитото си златарство и кираджийство. В момента населението е 477 жители.

Всяка от къщите на това място е уникална сама по себе си, но съчетанието от камък, дърво и типичните за времето и региона тикли по покривите, резбите по таваните и чардаците имат изключително цялостно излъчване, което дава възможност да се докоснем до магията на автентичните родопски села. Звукът на тишината в с. Долен е съчетан с ромона на реката, нежната песен на птиците и тихото жужене на пчелите. Въздухът е кристален, а времето е спряло преди век. Планината превзема погледа със своята зеленина пролет и лято, с изумителната си белота през зимата или с невероятните си багри през есента. Тук всеки сезон рисува своята неповторима картина. Историята на село Долен завладява както с факти, така и с неразгадани все още тайни. Емоцията в селото е неповторима, а тук казват, че се сбъдват всички желания…

Днес село Долен е един от архитектурните шедьоври на Родопите. Къщите му са накацали по стръмните склонове около реката. Строени от ковачевски майстори те имат уникална архитектура и стил. Разделени са от тесни и стръмни калдаръмени улички и минаването по тях ни отвежда в отминалите времена. Селото е обявено за архитектурен резерват и в него има реставрирани къщи за почиващи. В началото на XXI век Долен събужда любопитството на много хора, попаднали случайно в него. Чувайки, прекрасните песни и гледайки старите и забравени къщи, те решават да го възобновят. Днес благодарение на тях селото е изцяло възкръснало и посреща с усмивка всеки свой гост.

Източник: uchiteli.bg

Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!