Габарево е известно като селото на 100-те чучура. В него на всяка крачка има чешма, от която струи бистра ледена вода от Балкана. Селото е разположено от двете страни на Подбалканската шосейна и жп линия на 7 км северозападно от Павел баня, на 56 км северозпадно от Стара Загора и на 211 км източно от София. До него има редовен автобусен и железопътен транспорт.
В околностите на Габарево се простират обширни пасища, лавандулови полета и сенчести широколистни гори – прекрасни места за семейни разходки и пикници.
Легенда гласи, че в село Габарево е прекарала последните си дни Великата княгиня Анастасия Николаевна Романова– наследница на трона, която заедно със своя иконом пристига в селото след Великата октомврийска социалистическа революция от 1917г. Има множество доказателства, сочещи към истинността на тази версия. Елеонора Албертова Крюгер (Нора) е жена, която е живяла в Габарево. Според някои спекулации, тя е Анастасия Николаевна, дъщеря на руския император Николай II. Старите хора от Габарево още си спомнят за загадъчните руснаци, които се установяват там около 1922-1923 г. По това време, незнайно откъде, пристига млада жена с аристократична осанка, представяща се като графиня Елеонора Албертова Крюгер, наричана от всички Нора.
В Габарево има добре запазени стари къщи, някои от които са на повече от 150 години. Една от тях е „Джанановата къща“. Тя е реставрирана и превърната в музей на Апостола на свободата Васил Левски, който през далечната 1869 г. основава в нея революционен комитет.
В центъра на селото се извисява старата каменна църква „Св. Георги Победоносец“. Строена е на няколко етапа и е завършена и осветена през 1895г. През 1877 г. по време на Руско-турската освободителна война църквата е била опожарена заедно с цялото село. След Освобождението, местните хора я построяват отново.
Изключителен интерес представлява и „Радучевата къща“ – реставрирана къща от миналия век, на чиито първия етаж се намира хотел-ресторант, а на втория – частен музей на каракачанския бит и култура
Източник: kmeta.bg
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
