Могилата е била разположена в долното течение на река Камчия, в землището на село Голямо Делчево, Варненско.
Димитър Златарски още през 1931 г. открива в нея праисторическо селище, но дълго време то не било проучвано. През 1968 г., успоредно със строежа на язовир „Камчия”, започват спасителни разкопки. Само за три години голям екип археолози под ръководството на чл.кор. Хенриета Тодорова разкопава и проучва изцяло могилата.
Селищната могила е образувана от останки на праисторически селища, натрупани на близо 10 м височина. По време на разкопките учените разкриват драматичната история на обитаването на това място. За първи път край речния бряг се заселили хора през ранния неолит – VI хил.пр.Хр. С течение на времето обаче климатът се променил, нивото на водите се покачили, образували се блато и хората били принудени да се преселят. През ранния енеолит (началото на V хил.пр.Хр.) водите на реката се отдръпнали и не след дълго тук отново възникнало селище, укрепено с тройна дървена ограда (палисада). По неизвестни причини то също било напуснато, но скоро след това – наново изградено.
Тук учените направили забележително откритие – един от първите кладенци, известни в Европа. Кладенецът бил преустройван три пъти. Ново бедствие обаче застигнало обитателите на поселението. Всички жилища били изпепелени от голям пожар и едва 20-30 години по-късно по тези земи отново се появили заселници. С различни преустройства последното селище просъществувало без сътресения до края на неолита (началото на IV хил.пр.Хр). От това време е и откритата голяма постройка – работилница за оръдия на труда и оръжия от кост и мед. По време на разкопките са намерени антропоморфни керамични съдове и повече от сто идола от кост и глина.
Проучени са 30 гроба – част от некропола на седалището. Те са предимно от последния период, в който мястото е било обитавано (късния неолит). Мъртвите са погребани в поза хокер – свити и полегнали на една страна с прибрани при гърдите ръце, т.е. положението на детето в майчината утроба.
Любопитно: От ранния енеолит (каменно-медната епоха) са и находките от праисторическото селище при град Суворово, Варненско, където са разкопани няколко жилища. В едно от тях са намерени над 65 различни по големина и форма глинени съдове – твърде много за едно обикновено за времето си домакинство. Очевидно жилището е било на семейство на занаятчия грънчар или на местен вожд. Тук са намерени и гривни от черупки на средиземноморски видове миди и охлюви. Някои учени определят такива гривни като най-ранните менетни форми в европейската праистория.
Източник: nasamnatam.com
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
Comments are closed.