Сред най-интересните източници за живота и формиращата се идеология в младия Панайот Волов, са писмата, които той пише до известни български родолюбци, като вуйчо му Маринчо Бенли и войводата Панайот Хитов.
„Нашият народ е прост и има нужда от учени люде, които да го изведат на правия път. Без тях той дълго ще се лута из мъглите на живота, без да види скоро ясен ден над себе си. А времената са такива, че, колкото по-рано огрее слънцето на науката, толкова по-добре ще бъде за него. Тогава той открито ще види какво е и що е и по кой път трябва да тръгне в своето развитие… Защото знаеш, че истински човек е тоя, който по-малко се грижи за себе си, а повече за народа си. Такъв истински човек желая да бъда и аз. И понеже нямам богатства, да раздавам от тях, искам да раздавам душата си. А тя е доста богата“ – пише Волов до вуйчо си Маринчо Бенли.
Днес тези писма се съхраняват в превърнатата в музей негова родна къща на улица “Цар Освободител” 16 в Шумен. “В този дом израсна Панайот Волов – организатор и ръководител на Априлското въстание”-уточнява малка мраморна плоча на входа й.
Увлекателно експозицията в музея разказва и за дейността на младия интелектуалец след завръщането му в родния град през пролетта на 1873 г. За плодотворната му новаторска учителска работа в Шумен узнаваме от спомените и записките на негови ученици, от възрожденските дописки и други източници. Изложените протоколи на първото читалище в града – “Архангел Михаил”, свидетелствуват още за неуморната работа на Волов и като негов подпредседател, като деен артист и ръководител в театрални представления, които истински революционизирали града, уточнява сайтът на къщата музей.
От периода 1873-1875 г. са и експонираните документи, протоколи на Българския революционен комитет, в които шуменският революционер е участвувал. Тук са и двете писма на Русенския революционен комитет (Кубратовци) до Шуменския РК (Крумовци) от 1874 г., които сочат едно от най-важните събития в комитетската организация в България – избирането на Панайот Волов за “нов Апостол”, заместник на Васил Левски. Като такъв, той изгражда нови или възобновява редица революционни комитети в Шуменско и страната.
Мемориалният комплекс се състои от битова експозиция: „Къщи“ (всекидневна), „Пещи“ (кухня) и „Соба“ (спалня), както и от експозиционна зала. В битовата експозиция всичко е подредено така, както е било преди 150 години. В първата стая, така наречената “Къщи”, сахани, гърнета и паници лежат по полиците и софрата с малките трикраки столчета около нея. Шарени черги, възглавници и снежнобели кенарени платна са покрили навред и “Соба”-та.
Тук посетителите в къщата музей могат да надникнат в работният кът на Панайот Волов. Неговият свещник, мастилницата и красивата порцеланова кутия още са там заедно с любимата книга – “Капитанската дъщеря “ от А.С.Пушкин. В съседната стая – “Пещи”, майката Василка и дъщерите й приготвяли хляба, гозбите и зимнината за семейството.
Акцентът в музейната експозиция е темата за ролята на Волов като главен апостол на ІV Панагюрски революционен окръг и неуморната му дейност за подготовката и провеждането на Априлското въстание през 1876 г. По това време той организира отбраната, предводителства чети и ръководи въоръжените действия срещу поробителите в Стрелча, Клисура, Копривщица и карловските села, а неговата пушка дава начало на въстанието.
След неуспеха му апостолът се отправя към Румъния, твърдо решен да продължи борбата. Преследван от потеря, нагазва по пътя си река Янтра, близо до Бяла, Русенско и загива без да види свободата, на която посвети целия си живот. Но неговите пророчески думи “Наскоро ще дойдат русите да ни освободят” се сбъдват.
Източник: desant.net
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
