През 1895 – 1898 г. Михаил Арнаудов следва славянска филология във Висшето училище в София. След завършване на висшето си образование от 1898 до 1900 г. специализира в Германия – в Лайпциг и Берлин, индогерманско езикознание, философия и литература.
Завърнал се, известно време работи като гимназиален учител във Видин и София. След това отново отива на специализация в Прага, където защитава докторат по философия, славянска филология и индология при Томаш Масарик, Йозеф Зубати и Иржи Поливка. През 1907 г. е поддиректор на Народната библиотека в София. През 1908 – 1909 г. посещава Париж и Лондон във връзка с научните си изследвания.
През 1919 г. вече е редовен професор при Катедрата по сравнителна литературна история. Избиран е за декан на Историко-филологическия факултет през периода 1921-1922 г. През 1926 г. е директор на Народния театър в София, а през 1935 -1936 г. е ректор на Софийския университет. Председател е на Съюза на българските писатели. От 1929 г. е действителен член на БАН. Ръководи Историко-филологическия клон на академията от 1940 до 1943 г. От 1922 г. е член на Българския археологически институт. Членува в масонската ложа „Светлина“. Член-учредител е на Македонския научен институт, член е на Украинската академия на науките, на Унгарската литературна академия „Петьофи“ и почетен доктор на университетите в Хайделберг и Мюнстер.
Научните интереси и творческото му дело са многостранни – той е фолклорист, етнограф, литературен историк и теоретик. С еднакъв интерес изследва и народните приказки и тяхното потекло, и българските обреди и легенди. С изследователска страст записва народни песни, гатанки и поверия. Студиите му върху българските обреди и легенди, върху историята на българската фолклористика, проучванията му за творческите връзки на българските писатели с народното творчество го утвърждават като един от най-крупните представители на българската народонаука.
Големи са приносите му в областта на историята на българската литература. Той изследва възрожденската литература и култура, събира, издава и обобщава огромен фактически материал и върху основни проблеми на литературното развитие, и върху отделни възрожденски дейци. Монографиите му да Паисий, Неофит Бозвели, Васил Априлов, Иван Селимински, Георги Сава Раковски, Любен Каравелов, заедно с други негови публикации представят релефно богатото съдържание на епохата на Българското възраждане.
Професор д-р Михаил Арнаудов е автор и на живи портрети на един от най-изтъкнатите български писатели – Вазов, Яворов, Кирил Христов, Йордан Йовков, Димчо Дебелянов и др. В единствения по рода си в световното литературознание фундаментален труд „Психология на литературното творчество“, писан през 1931 г., разработва основни проблеми на литературната теория. Неговите наблюдения и анализи, почиващи върху солидна аргументация, говорят не само за завидната му ерудиция, но и за проникновеността му сложния свят на художественото творчество.
Има многобройни публикации и за западноевропейски и славянски писатели. Сътрудник е на съвременни и общокултурни вестници и списания. Дълги години (1925 – 1943) е редактор на сп. „Българска мисъл“, орган на Върховния читалищен съюз. Издава и библиотека „Български писатели“ в VІ тома през 1928 – 1929 г.
Професор д-р Михаил Арнаудов е министър на народното просвещение в кабинета на Иван Багрянов от юни до септември 1944 г. След преврата от 9.ІХ.1944 г. е арестуван и отстранен от академичните си длъжности. На следващата година е осъден от т.нар. народен съд на доживотен затвор. Освободен е в края на 1945 г. благодарение застъпничеството на руския българист Николай Державин. Любопитен факт е, че Михаил Арнаудов пише своята студия „Български образи. Литературни студии и портрети в затвора“.
Големият учен умира на 18.ІІ.1978 г.
Автор: Д-р Александър ТОНЕВ
Източник: tretavazrast.com
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
