Константин Искров Кесяков е роден през 1838 г. в Копривщица. Чичо му Петър е търговец средна ръка, но се познава със замогнали се копривщенци, които живеят в Русия.
По негова препоръка те посрещат 16-годишния Константин в Одеса и го записват във военното училище.
Завършва го през 1856 г., произведен е в чин подпоручик и изпратен като взводен командир в Харковския полк. За 10 г. стига до чин капитан и командир на рота. Не забравя обаче, че е българин и следи с голямо внимание борбите на своите сънародници за национално освобождение, като редовно подпомага с пари и нашите революционери в Румъния.
Когато през 1868 г. назрява война между Сърбия и Турция, подава молба да му бъде разрешен 3-месечен отпуск, защото по време на цялата си досегашна служба не е почивал нито един ден. По това време Русия не участва във военни действия и молбата му е удовлетворена.
Кап. Кесяков заминава за Белград и се включва в организацията на Втората българска легия. По десет часа на ден обучава записалите се доброволци и създава много боеспособен отряд. На проведените маневри той е отличен като най-добре справилия се с поставените задачи.
Война между Сърбия и Турция реално няма и легията е разпусната. Силно впечатлени от способностите на кап. Кесяков, сърбите му предлагат да постъпи в тяхната армия с чин полковник. Кесяков отговаря, че не иска чинове и служба, а се ръководи единствено от мисълта за освобождението на своя поробен народ.
Връща се в Русия, където изкарва курс във Военната академия. Произведен е в чин майор и е изпратен за нач.-щаб на Лвовския полк. Там след две години е произведен в чин подполковник.
След Априлското въстание Русия стига до мнението, че т. нар. Източен въпрос може да се разреши само по военен път и затова поема курс за подготовка на война срещу Турция. Тогава подп. Кесяков подава рапорт, с който иска да бъде изпратен в Бесарабия, за да организира живеещите там българи в опълчение. От април 1876 г. до май 1877 г. той обикаля българските поселища и набира доброволци за опълчението. Записват се 3500 души.
Когато войната е обявена, той ги посреща в Кишинев, въоръжава и обучава. Така се създава Първа опълченска дружина и Кесяков е назначен за неин командир с чин полковник. Дружината участва в боевете при Казанлък, Карлово, Котел, Твърдица, Стара Загора, в защита на Шипченския проход и Шейново.
След края на войната, в периода на временното руско управление Кесяков активно участва в създаването и обучението на българската войска. Княз Дондуков-Корсаков ходатайства пред княз Батенберг той да бъде произведен в чин генерал, но по това време е невъзможно. В България има 38 капитани и един майор – Муткуров, който е получил този чин, защото е нещо като военен министър в Източна Румелия.
Така се приема компромисен вариант и Кесяков е назначен за началник на източно-румелийската милиция. В началото тя е брояла 1200 души, но за една година той увеличава числеността й на 3100 човека. В нея са включени бивши опълченци, участници в чети и по-млади родолюбиви българи.
След обявяването на Съединението през 1885 г. милицията се влива в редовете на българската войска, която отначало се дислоцира на границата с Турция, а след това нанася съкрушително поражение на сръбския агресор. Тогава Кесяков е на 47 г. и както сам казва, кипи от енергия. Иска да е на строева служба, но го назначават за преподавател във Военното училище. През 1890 г., под въздействие на новия български княз Фердинанд, е уволнен и прехвърлен в запаса.
Константин Кесяков започва да пише момориална и военна литература. Издава спомени за битките на Българското опълчение през 1877-1878 г. и указание за действията на българската войска в мирно и военно време. Умира през 1900 г. на 62-годишна възраст. Желанието му е било неговите тленни останки да бъдат погребани в гробището на Копривщица. Такъв гроб обаче сега там няма.
Източник: desant.net
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
