С водохвърчила срещу дредноути

През Първата световна война българското черноморско крайбрежие е обект на нападения на бойни кораби на руския черноморски флот.

Отбраната му се осъществява със силите на флота, ангажирани основно с поставянето на минни заграждения, на бреговата артилерия и на подводниците (българската UB-18 и германските, базирани в Евксиноград).

Съществен дял в отразяване на неприятелските нападения има германската морска авиация, разположена във Водосамолетна станция „България”, изградена на брега на Варненското езеро. В края на февруари 1916 г. тя участва активно в отблъскването на втора маневрена група на черноморския флот, провеждаща боен поход за нанасяне на артилерийско-авиационен удар по Варна.

До скоро в изследванията, разглеждащи тази проблематика, липсваше информация за пораженията, които морската авиация нанася на неприятелския флот, като въпросът за ефективното използване на бомбеното u въоръжение или не се коментираше, или неоснователно се подценяваше и омаловажаваше.

Въпреки неголемия си бомбен товар, хидропланите оказват действена защита на нашето крайбрежие, тъй като скоростта им позволява да поддържат сравнително често боен контакт с флота на противника, появил се близо до нашите брегове, като му нанасят загуби в жива сила и бойна техника.

Конкретен пример за приноса на морската авиация за отбраната на нашето Черноморие е осуетяването на поредния опит за нападение на руския черноморски флот срещу Варна в края на август 1916 г.

Тъй като вече разполагаме с руски публикации от началото на ХХI в. които обстойно описват събитието, уместно е то да бъде коментирано подробно, понеже изложените по-долу данни са напълно непознати до този момент на широката обществена аудитория у нас. Запознаването на българския читател с тези неизвестни досега факти несъмнено ще разшири и обогати представите му за мащабите и измеренията на морската война, водена срещу България.

За да нанесе удар по подводниците, базирани във Варна, противникът привлича значителни сили: за атака срещу подводниците, надводните кораби и пристанищните плавателни средства, намиращи се във Варна и Евксиноград – 9 стражеви катера неотдавна постъпили в руския флот от Гринпорт (САЩ) ;

за обезпечаване прехода на катерите от Потаповския канал (Килийския ръкав на Дунав) до Варна – есминецът „Заветный”; за нанасяне на въздушен удар по варненския и евксиноградския пристан и намиращите се там кораби, както и за въздушно разузнаване – 20 водосамолета, базирани на авиотранспортите „Император Александр I”, „Император Николай I” и „Алмаз”;

за противоподводно охранение на авиотранспортите – два дивизиона ескадрени миноносци; за оперативно прикритие – линейният кораб „Императрица Екатерина Великая” и четири ескадрени миноносеца тип „Новик”, сменящи се по двойки;

за наблюдение входа на Босфора – подводниците „Нерпа” и „Морж”. Общото ръководство на военноморските сили, привлечени за нанасяне на удар, се осъществява от вицеадмирал Александър Колчак, който издига флага си на командващ флота на ескадрения миноносец „Счастливый”.

Руското морско командване възнамерява да нанесе удар по Варна през нощта и на разсъмване на 25 август 1916 г. На 24 август обаче лошото време затруднява плаването на катерите, които не могат да развият повече от 12-13 възела. С настъпването на нощта до точката на разгръщането им за нанасяне на удара (разположена на 15 мили югоизточно от Варна) остават 85 мили.

Става ясно, че те няма да успеят да се придвижат до обекта на нападение в планирания срок. Поради това началникът на дивизиона стражеви катери решава да се откаже от изпълнението на задачата и те заедно с охраняващия ги есминец „Завидный” се завръщат в Потаповския канал. Рано сутринта на следващия ден, на 25 мили източно от Варна, започва спускане на водосамолетите от авиотранспортите.

Спуснати са всички 20 хидроплана, но във въздуха се вдигат само 7. Поради засилващия се северозападен вятър и вълнението останалите не успяват да се откъснат от водата. Скоро три от излетелите водосамолети се повреждат. Само 4 хидроплана долитат до Варна и атакуват пристанището и зенитните батареи.

Забелязани са попадения в един кораб, вследствие на което е предизвикан пожар. Бомбардировката причинява повреди на пристанищни работилници. Българските архивни източници съдържат различни данни относно броя на руските водосамолети, участващи в това нападение и хвърлените от тях бомби.

Според тях бомбардировката е безрезултатна, материалните повреди са незначителни, няма убити и ранени. Противникът, обстрелван от батареите ни, се оттегля. Германската морска авиация незабавно нанася ответен удар. В руски изследвания се посочва, че около 7 ч. над авиотранспортите, които в това време вдигат на борда водосамолетите си, се появяват три хидроплана.

Подхождайки от брега, те атакуват авиотранспортите и съпровождащите ги ескадрени миноносци, хвърляйки по тях около 30 бомби. Според руски публикации въздушното нападение е безрезултатно. Неприятелски водосамолет, очакващ да бъде вдигнат на борда на един от авиотранспортите, излита по собствена инициатива и атакува германските хидроплани, но неизправност в картечницата и недостиг на гориво не му позволяват да ги преследва.

В 9 ч. всички руски водосамолети са вдигнати на борда на авиотранспортите и ескадрата се отправя към Севастопол. До обяд в интервал приблизително от един час корабите още два пъти са атакувани от 2 германски водосамолета. По време на втората атака – на 65 мили от Варна, са бомбардирани линейният кораб „Императрица Екатерина Великая” и ескадреният миноносец „Поспешный”. Дреднаутът избягва попаденията.

Есминецът обаче е обект на успешна въздушна атака. По него са хвърлени 8 бомби, от които две го улучват. Убити са 6 души, ранени са 20 (по данни на германския морски историк Х. Лорей). Според сведения от други руски изследвания убитите са 8 души.

Казаното налага да се коригира изразеното в някои публикации мнение, че хидропланите са неточни в попаденията си и че споменатата въздушна бомбардировка е с незначителни последици за корабите от руската ескадра.

Целта на руското нападение да се унищожат базираните в Евксиноград подводници U-33 (с командир капитан-лейтенант Гансер) и българската UB-18 не е постигната. Според съвременни руски изследвания причините за този неуспех са очевидни:

неблагоприятните климатични условия, които осуетя ват планирания удар със стражеви катери по варненското пристанище, както и липсата на достатъчно опит у пилотите, техническите недостатъци на водосамолетите, които особено проличават при силен вятър.

Данните, съдържащи се в нашия изворов материал обаче, налагат констатацията, че осуетяването на неприятелското нападение срещу Варна на 25 август1916 г. се дължи преди всичко на енергичното и умело противодействие на морската авиация, като в определена степен неуспехът на противника се обуславя и от изтъкнатите в руски публикации обективни причини.

Любопитно е да споменем каква е преценката на вицеадмирал Александър Колчак за опита да се нанесе удар по българската военноморска база с помощта на водосамолети, базирани на авиотранспорти. В доклада си до Морския щаб на руската Главна квартира по този повод той отбелязва лаконично:

„Състоянието на авиацията в Черно море изисква голяма подготвителна работа и понастоящем тя не е сериозно бойно средство. Подобни нападения трябва да се повторят като единствен начин авиацията да се превърне в истинско оръжие”.

Същевременно тъкмо този епизод от войната в Черно море е повод за преосмисляне и ревизия на вижданията му за бойните възможности на авиацията изобщо и в частност тези на германската морска авиация.

Ако по време на този поход вицеадмирал Колчак бе издигнал флага си на командващ черноморския флот на есминеца „Поспешный”, а не на неговия „близнак” „Счастливый”, той би се уверил на практика в бойната ефективност на водосамолетите. Би видял с очите си как за броени минути успешната въздушна атака на един хидроплан и точните попадения на две авиобомби изваждат от строя ? от екипажа на голям ескадрен миноносец.

Нещо повече. Ако вицеадмирал Колчак бе избрал за свой флагман „Поспешный”, нищо не би му гарантирало, че нямаше да се окаже един измежду 26 (28) убити и ранени от корабния екипаж, а това би имало сериозни последствия за командването на руския черноморски флот.

Благодарение на бойната активност на морската авиация, базирана във Водосамолетна станция „България”, в разстояние на половин година са осуетени два опита на неприятелския флот за нанасяне удари срещу Варна.

Пораженията, понесени от противника в жива сила и бойна техника, както и опасенията, че по-нататъшното продължаване на нападенията може да доведе до нови сериозни загуби, явно повлияват на руското флотско командване, предопределяйки решението му да ги преустанови и оттегли морските си сили.

Автор: Дарин Канавров Исторически музей-Балчик

Източник: desant.net