Първото цялостно проучено поселение от ранната каменно-медна епоха в Северозападна България се намира в землището на село Градешница, Врачанско, на платото над Градешнишкия манастир.
При разкопките, ръководени от Богдан Николов, са открити многобройни находки. Изключителен интерес предизвиква уникален предмет с огромна научна стойност. Това е неголямо плиткоглинено съдче. По външната му повърхност са врязани 24 линейно-геометрични знаци, с подчертано организирано съчетание, разположени с 4 реда. Според някои учени те представляват пиктограми – най-ранните писмени знаци.
Впечатляващото количество антропоморфни фигурки, намерени в селището, доказва, че то е имало малко по-изразен култов характер и е заемало специално положение в раннонеолитната поселищна система. Вероятно селището било култов център, който жителите на съседните селища са посещавали през определен сезон на годината и са извършвали церемонии, за да умилостивят природните стихии и да измолят плодородие. Някои данни от проучванията водят до предположението, че култовите обреди може би са включвали ритуално счупване на специално изработени на място глинени човешки фигурки, части от които всеки „поклонник“ отнася със себе си.
Някои археолози смятат, че знаците върху плочката са свързани с календарните представи на древните хора, които занимавайки се със земеделие, започнали да отчитат сезонните промени в природата. В същото селище подобни знаци са открити и върху други глинени съдове.
Любопитно: Съдчето със знаците, наричано понякога плочката от Градешница, е добре познато сред учените в света. В някои случаи се сравнява по значение с прочутия диск от Фест, на остров Крит. Не по-малко интересен и загадъчен е и кръглият глинен печат (пинтадера), намерен в Карановската могила. Предметът има конусовидна дръжка и диаметър 6 см, датиран е в края на IV хил.пр.Хр. По долната му повърхност са гравирани пиктограми и знаци, те, също както и знаците по съдчето от Градешница, имат известна прилика със знаците от неразчетената критско-минойска писменост от III хил.пр.Хр.
Източник: nasamnatam.com
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
Comments are closed.