Паметникът на отряд „Антон Иванов“, издигнат на брега на язовир „Въча“ е посветен на Родопски партизански отряд „Антон Иванов“, който действа в района на Западните Родопи по време на партизанското движение в България през 1941-1944 година.
Първите партизански групи са създадената на 2 септември 1941 г. – Баташка чета и през февруари 1942 г. – Кричимска чета. Водят бой над с. Батак. След многократни престрелки с полицейски подразделения и последвали блокади се разпръсва на малки групи. Родопският партизански отряд „Антон Иванов“ е създаден на 14 февруари 1943 година чрез тяхното обединение. Командир е Георги Ликин, помощник-командир Георги Чолаков, политкомисар Георги Кацаров, Лев Желязков и Димитър Петров.
През лятото на 1943 г. съставът на отряда нараства от 40 на 100 души. Извършват нападения над предприятия и железопътни гари, използвани и от германски войски в България, убийства на дейци и поддръжници на властта. На 30 юни 1943 г. води тежко сражение с войска и полиция край с. Фердинандово. Провежда акции в околностите на Пещера, горското стопанство в местността „Чукура“ и с. Змеица. Води бой при местността „Белия кантон“, между Доспат и Пещера, държавното горско стопанство „Куртлуджа“ и др.
През есента на 1943 г отрядът нараства до около 200 души. Понякога при акции се разделя на три чети – „Петър Ченгелов“, „Георги Жечев“ и „Стефан Божков“. Атакува горски пунктове и стопанства. На 6 октомври провежда едновременна акция срещу седем обекта. Овладява гара Кричим и гара Дорково. От разрасналия се отряд през ноември 1943 г се формира чета „Братя Кръстини“, с което се слага началото на Партизанска бригада „Чепинец“.
През зимата на 1943 г по-голямата част от отряда (143 души) се установява на лагер под връх Карлък (дн. Баташки снежник). През февруари 1944 година жандармерийски части блокират достъпа на отряда до населените места в околността. Група партизани успява да се промъкне през блокадата до Батак, за да вземе храна от ятаци, но е открита по пътя и ѝ се налага да приеме бой с превъзхождащ по сила противник в местността „Търновица“. В сражението е убит помощник-командирът Георги Чолаков.
Партизаните напускат зимния лагер и започват тежък поход през Родопите, преследвани от многобройни армейски и жандармерийски подразделения. Отрядът е обкръжен и след няколко ожесточени боя е разгромен в местността „Сухото дере“, близо до река Въча. Загива и командирът на отряда Георги Ликин. След десетдневен сблъсък се спасяват 32 партизани. Присъединяват се към Първа родопска бригада „Георги Димитров“.
Източник: opoznai.bg
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
