Паметникът на капитан Петко войвода се намира пред Дома на тракийското дружество в градинката на бул.“Владислав“.
Именно варненските тракийци изпратили писмо до председателя на ГНС – Варна, в което искали да се изгради паметник на Петко войвода и във Варна.
Важно е да се отбележи, че през годините в които живее във Варна той става учредител и член на настоятелството на тракийското дружество „Странджа, което ръководи близо 15 години до сетния си дъх.
Под ръководството на проф. Далчев, три месеца през 1958 г. Соловея Ленкова моделира паметника от глина. Двамата пристигат във Варна и връчват задачата за изработка на каменоделеца Кольо Брацикликски. Проектирането и изработката на постамента става дело на арх. Жечко Чолаков. Строежът на полукръглата площадка и монтажът на паметника били завършени на 18 февруари в кварталната градинка зад Окръжна болница. На 14 юни 1959 с голямо шествие и празненство бива открит паметника на капитан Петко войвода.
През 1975 г, паметникът е преместен в градинката на новия Тракийски дом, където се намира и понастоящем.
Петко Киряков Калоянов (Петко Каракирков), известен като Капитан Петко войвода е български хайдутин и революционер. Роден е на 6 декември 1844 г в Доган Хисар (днес Гърция). Посвещава живота си на освобождението на българските тракийски земи и обединението им с България.
За живота му във Варна:
В края на Руско-турската война, капитан Петко войвода гостува в Русия на ген. Скобелев – по негова покана. Там генерала го представя на император Александър II, като императора му дава още веднъж званието капитан за участието във войната и го наградил с Георгиевски кръст за храброст му подарявайки му имение в Киевска губерния от 16 000 хектара.
Около година се повъртял в губернията след което я продал и се върнал в България. Но когато стъпил на българска земя не му позволили да продължи към целта му – Източна Румелия за това остава за малко уж във Варна. С малка част от парите от продаденото край Киев имение си купува къща. Останалата част раздава на бедните варненци без значение от вярата им.
Самият той се определя като „заточеник във Варна“
През 1892 бива заподозрян че развива антистамболовска дейност и готви покушение срещу министър-председателя. Бива арестуван и изтезаван лично от варненския градоначалник в подземията на Римската кула. Не е бил изкаран пред съд и без присъда е заточен в стария турски участък до Римската кула до 1884 г.
След като излиза става учредител и член на настоятелството на тракийското дружество „Странджа“, което 56 години след смъртта му, ще изпрати искане за създаване на паметник в негова чест. Във Варна живее 20 години, ръководи дружеството до последните си дни. На 7 февруари 1900 г на 56-годишна възраст почива от рак на стомаха. Погребват го в старите варненски гробища
Източник: moreto.net
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
Comments are closed.