През 1370 г. Шихабедин паша, син на завоевателя на Пловдив Лала Шахин, вдига най-величествената гостоприемница в историята на града- кервансарая Куршум хан. Под негово ръководство са изградени също старият мост над Марица, безистенът, още няколко хана и джамии. Шихабедин паша искал бъдните поколения пловдивчани да свързват името му не с пролятата от него кръв, а с делата му на благодетел. Затова и построил невиждания по мащабите си кервансарай под тепетата. Според градските архиви постройката на хана е била започната още преди турското робство от търговци от Дубровник. Те я използвали за склад на стоките, които продавали по най-големите тържища на Балканите.
По времето на Шихабедин паша Куршум хан се е простирал на около 4 декара, като самата сграда е заемала 2 500 кв. м. В обширния двор, застлан с големи камъни, е имало огромна чешма. От нейните корита едновременно са имали възможност да пият вода 50 коня. На приземния етаж на хана са били разположени около 35 стаи, а на горния – още 44, които са били по-големи и по-просторни от тези на долния етаж. Сградата е била изградена от камък, тухли и хоросан, като покривът й е бил покрит с дебели пластове олово. Най-голямо удивление предизвиквали размерите на главната порта. Тя е била изработена от дърво, облицовано с олово, и достигала почти 2 метра дебелина. Пътниците, които отсядали в гостоприемницата, трябвало да си носят постелки и завивки. Всичко останало е било грижа на хана и стражата.
С течение на времето славата на внушителния Куршум хан отшумява и в него започват да търсят подслон все по-бедни пътници. В града врати отварят и други гостоприемници, а Куршум хан започва да се използва с търговски цели. В началото на XX век там са откриват дюкяни и складове и той се превръща в занаятчийски център.
Дворът бил просторен, четвъртит, постлан с големи камъни. Имало и чешма с няколко чучура, в чиито каменни корита можели да се напояват едновременно петдесет коня. В западния край имало и друга чешма с два чучура. Тя била изградена от пловдивския гражданин хаджи Гьока Павлов в памет на Алеко Константинов. На мраморна плоча било написано с черни букви:
„За спомен на Българский любимь и незабравимь синь Алеко Константинов, убить на 11-ий май 1897 година от чадата на деньть. Пойте, нратя, и помнете невинний Христовь последователь, Алека! Хаджи Гьока Павловь.“
През 1930 г. ханът е съборен и на негово място се изграждат градските хали. Решението да се събори кервансараят е било взето още преди 1910 г. Някои от вестниците по онова време започват упорита пропаганда срещу съществуването му. Например през 1927 г. в. Юг изчислява колко пари може да спечели пловдивската община само от оловото на Куршум хан. По цените от онова време сумата възлизала на 5 000 000 лв. Като се приспаднела работата по изваждане на оловото и грешките от неточно изчислената квадратура на покрива, оставали 4 000 000 лв. „ Бива ли такова богатство да стои неизползвано”, пита в. Юг тогавашните управници на града.
Източник: mecumporto.org
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
