Никола Филиповски: “Запомнете дядо си Никола! Аз сега покачвам звънче, което след време ще стане камбана”

При първите опити за български бунтове във Влашко 1841-42 год./ известни като Браилските бунтове/, Никола Филиповски сигурно взема участие като съидейник или редови участник. Събраният опит и доверие сред българската емиграция го извеждат сред една от най-дейните фигури при подготовката на третия от Браилските бунтове. През октомври 1842 год. го виждаме като един от организаторите-“капитан” , както са наричани тогава организаторите на бунтове и въстания наред с Петър Гаров, Станко Радев и стоящия начело на заговора Андрей Дешев.

Края на 1842 год. Капитан Никола Филиповски изпълнява една от първите си революционни мисии край гр. Кълараш, където са заселени неговите родственици, вуйчо му – Драгостин , братовчеди и други роднини. Среща се с капитан Димитър, привличат десетки съмишленици,посещава поп Христо в Плоещ и го ангажира за делото. Организира събирането на хора и оръжие, използва прикрития, пароли и явки за срещите което показва опитността и умението му като професионален революционер. По това време Филиповски се подвизава във Влашко като гръцки поданик, което спестява част от неприятностите му с полицията. Обезпечен материално от организацията в следващите месеци той обикаля районите Ришори де Ведя, Александрия, Каракал, Бекет, Крайова , формира отделни групи, определя куриери и др. което показва доверието с което се ползва и порасналия му организационен опит и авторитет.

Лятото на 1843 год. Филиповски получава 1000 леи за закупуване на оръжие, което своевременно е набавено и укрито. По негова идея са ушити и специални униформи с които въстаниците да преминат в България. Дейността му е мащабна и дава големи резултати. Най- вероятно от това време остава и прозвището му “капитан”/отговарящо на “организатор”/, което за пръв път се среща в съдебните документи на Третия браилски бунт.

В началото на м. септември 1843 год. румънската полиция разкрива и задържа част от заговорниците. За задържането на Никола Филиповски е издадена специална заповед. Нужен е повече от месец и нарочни , повторни заповеди Капитан Никола да бъде задържан, което става едва през м. ноември 1843 г. На 1-ви март 1844 год. с присъда № 5 Никола Филповски с още над 10 заговорници е осъден на 15 години каторга в Голямата солница край град Румникул Вълча. Преживял над четири години при ужасни условия през лятото на 1848 год. българите – каторжници, осъдени по политически причини са освободени от временната революционна влас в Румъния.

Никола Филиповски се установява в Букурещ при жена си Магриола и семейството си. Само две години по-късно Никола отново е под полицейски надзор , а на 8.10.1851 год. е издадена заповед за изгонването му с още 15 българи извън пределите на княжеството. Къде преживява през следващите месеци е неясно но в началото на Кримската война през 1853 год. той отново е във Влашко.

През лятото на същата година Капитан Никола напуска Букурещ и се установява в Търново отново практикувайки стария си занаят на шивач на съвременно облекло / панталонджия/ . Началото на войната, създаването на българското “Настоятелство” /Епитропия/ в Букурещ в което участва установилия се в Търново д-р. Васил Берон и родения в близкото до Търново ,Арбанаси – Константин Чокан, записването на волентири/доброволци/ през 1853-54 год. и създаването на революционната организация на Г.Раковски – “Тайното общество” едва ли са били тайна за Капитан Никола и не са ангажирали вниманието и чувствата му. По-скоро неговите действия и реализирането на опита за въстание говорят , че той най-малко е бил запознат добре с тогавашните идеи за освобождаване на отечеството, ако ли не е изпълнявал и високо отговорна мисия отново на професионален революционер и апостол действащ вече в пределите на Отечеството .

Установяването на Капитан Никола в Търново сам, без семейството му, започването на организационна дейност по съставянето на групи в близките до Търново селища още през 1854 год. издават мисия на Капитана като специална въпреки че, няма преки свидетелства за това. Много вероятно той да е бил в близки отношения, да не кажем в единодействие с Г.Раковски, който през 1855 год. също обикаля Търновско, Габровско, Свищовско от където се прехвърля във Влашко.Същата година Капитан Никола крой мащабни планове за превземането на Търновския гарнизон, блокиране на Старопланинските проходи и настъпление на въстаниците към Шумен за оказване помощ на руската армия. Въпреки отстъплението на русите Никола Филиповски продължава организирането на започнатото дело.

В заговора на Капитан Никола в Търново се включват учителя Кънчо Кесариев , родом от Габрово и ученика Ради Колесов,от Ямбол,търговеца Пандели Кисимов и др. в Лясковец ръководител е учителя Никола Козлев и х.Тодор х.Атанасов с привлечени около 200 души,в Трявна съратник е Петко Р.Славейков и чорбаджи Кънчо Генков, в Габрово в подготовката участват заможните първенци Христо Дюстабанов /синът му Цанко става един от главните организатори на Априлското въстание през 1876 г./, Илия Виденлиев, Иван Калпазанов, както и останалите до край верни на делото Петър Паскалев , Христо Цвъркалев. Въстанически групи са формирани в Елена, в Беброво Станчо Карагьозов подготвя местна чета, комитети са изградени в села и махали в региона.Опита за въстание през лятото на 1856 год. е венеца на дългогодишната самопожертвователна революционна дейност на Никола Филиповски в името на свободата на България. Крайната, граничеща с авантюризъм политическа стъпка,за привличане на вниманието на световната общественост за решаване на Българския въпрос, породена от надеждите за освобождение с избухването на Кримската война, осъществена след нейното приключване и след обявяването на местните чорбаджи против въстанието е един от най- впечатляващите актове на жертвоготовност за родината. Това личи и в словото, което Капитана държи пред множеството в Нава махала – Габровско:

“ Свободата без жертви не може. Може и да не сполучим, но ще посеем поне семето, от което ще изникне чистата свобода.”

Тръгнал с малкото съзаклятници, останали верни до край на делото, на 29 юли 1856 год от Петропавловския манастир, Дядо Никола увлича след себе си над 40 въстаника въоръжени с огнестрелно оръжие и стотина с брадви и ножове. Предателството на местните чорбаджии, изпращането срещу четата на българи от Габрово и габровските колиби, изолират въстаниците и принизяват целта им, стараят се да омаловажат случилото се като “чапкънска работа” и да потулят всичко пред властите за да запазят привилигированото си обществено положение. Краткото сражение дадено над Габрово на 01 август разколебава част от участниците. Капитана останал сам търси подслон към Трявна, където в махала Дончевци е предаден и убит на 02 август 1856 год.

Остават пророческите думи при оттеглянето на Никола Филиповски:

“Запомнете дядо си Никола! Аз сега покачвам звънче, което след време ще стане камбана”, и тази камбана бе чута след 20 години , когато през април 1876 год. множество патриоти положиха живота си по подобие на Капитан дядо Никола за да извикат свободата на родината.

Капитан дядо Никола Филиповски – Панталонджията остава в спомените на търновци в зрялата си възраст над 50 год. като добре сложен, среден на ръст, леко пълен, плещест, с черна коса и дълги мустаци засукани нагоре, пъргав с леко и напето ходене, с пълно лице, бяло – червендалесто, със сини очи и ясен поглед , винаги чист и спретнат , решителен с пъргав и буден ум, природно интелигентен , въпреки липсата му на образование, завладяващ и увличащ събеседниците си, останал като пример за последващото поколение будни българи продължили борбата за освобождение на България

Повдигнал ми са й, Капитан Никола
/народна песен/

Повдигнал ми са й, Капитан Никола
Капитан Никола, мамо, капитанско чедо,
Аскер да събира, мамо, все отбор юнаци, 
все отбор юнаци, мамо с пушки и маждраци.
След него се пишат млади търновчени,
млади търновчени,сербез лясковчани
сербез лясковчани, джамбаз ряховчани,
джамбаз ряховчани, луди еленчени,
луди еленчени, голи дряновчени,
голи дряновчени, фудул тревненчени,
фудул тревненчени, хайдут габровчани.
Че си ги повежда, в планина габровска, 
в планина габровска, във сред манастира
байрак си тактиса, Капитан Никола, 
каракол курдиса на четери страни.
Под байрака седи Капитан Никола,
ракия напива и мезе похапва.
Отгде го зачули габровски заптии,
че са се стегнали с пушки и пищови,
и на път трънали, за към манастиря.
Ето че ги посреща Капитан Никола,
па се виком той провикна към турци-заптии,
-Що дойдохте, мръсна вяра, кучета гнуснави,
вълци ли сме ние или христиени,
кои права нямат, а търсят права си!
Па си дигна пушка, пушка гарабиня,
па замери сред читаци и гръмна отгоре,
Един гърмеж гръмна, две чалми паднаха
и към своите другари, капитан Никола, 
обърна се и им рече:- Гърмете момчета!
Били са се, що се били, горе над Габрово,
че се пръснаха момчета на дядо Никола,
сам остана саменичък Капитан Никола,
че се дръпна из боаза, към Трявна опъти.
Стигнал ми е на Дончовци, близичко до Трявна,
кундисал е Капитан Никола, във малка градина,
че изпраща човек в Трявна, човек да обади
на тревненски чорбаджии, негови ятаци:
Кънчо, Генко, дядо Чушко и чорбаджи Велчо,
да му пратят върла сливова ракия,
да му пратят тютюн ески захарлийски.
Тревненските чорбаджии хабер му изпращат,
Георги Радков му занася тютюн и ракия.
От конака в Трявна сеймени изпращат,
три сеймени грозни, с пушки бойлии. 
че са го в градинка турци заградили
И тук са го мила мамо, пустодан убили.

Източник: td-akademik.com