Апостол войвода произхожда от рода Терзиеви, който е известен с това, че дава поколения хайдути. Роден в село Боймица (днес в границите на Гърция), той започва активната си борба в името на България през 1892 година, като излиза хайдутин и с брат си Тано и трима други четници. През 1897 година влиза в редиците на ВМОРО заедно с Иванчо Карасулията и Спиро Карасулски. Тяхната чета бързо набира известност в околията. Прочуват се, като спасители на българите от турските насилия. Гевгелийският ръководител на организацията пиеш писмо, в което възхвалява новите членове :
„Още със сформирането на тая малка нелегална група в нашия край, като мълния се разнесе по всички села в околията, че има революционна чета под воеводството на Иванчо Карасулията. Четата започна много тайно да обикаля организираните села. Навсякъде намираха отличен прием. Организираните членове във всички села, където отиваха гледаха на тях като на спасители от турската тирания. В тяхно лице виждаха герои, които са готови да жертвуват живота си за свободата на роба. По селата се надпреварваха кой да ги вземе у дома си.”
Четата на Апостол Петков не веднъж влиза в сражения с турците, но през март 1900 година биват предадени, докато нощуват в две къщи в Боймица. След целодневно героично сражение, четата успява да се оттегли към Паяк, но с няколко жертви, включително и брата на войводата – Тано Петков. Има и двама заловени четници.
Ениджевардарското слънце продължава борбата с пълна сила и става най-ревностния защитник на българщината в Гевгелийско и Ениджевардарско, като създава много добре структурирана организация.
Войводата е и един от най-активните борци в Илинденското въстание, като е командващ за Ениджевардарската околия. В хода на въстанието, той прави опит да нападне турските войници в района на Крива, но подли доносници предупреждават врага и аскера се изтеглят в Гумендже. Въпреки това атаката се състои, дори и с не такъв успех. Само един от четниците успява да взриви бомба в града, но е достатъчно за да уплаши турския гарнизон, след което следва дъжд от куршуми. След атаката, хората на Апостол войвода се оттеглят в Паяк.
През септември 1903 година, четниците влизат в сражение с почти два пъти превъзхождащата ги турска армия и дават само една жертва, което говори за отличната военна подготовка на бойците. След това, рамо до рамо с Кукушката чета, се сражават край Паяк с вече десетократно превъзхождащия ги враг. Само два дни по-късно, войводата и още шестима четници, влизат в сражение с турците, които наброяват 80 души. В боя падат двама от хората на Апостол войвода. Малко след това, на 13 октомври, четите на Апостол, Иванчо Карасулията и и Трайко Гьотов разбиват настъпващата турска пехота и кавалерия събрани от Гевгели, Енидже Вардар и Гумендже!
След края на въстанието, безмилостната борба продължава, но враговете вече се увеличават – гърците започват агресивна експанзия в района, опитвайки се да унищожат българщината. Следват заслужени убийства на гъркомани и предатели. През 1904 Ениджевардарското слънце на два пъти се връща за кратко в България. Продължава борбата за освобождение на българите, подпомаган от братовчед си Андон Терзиев, който в последствие е пленен от турците.
През март 1905, връщайки се от свободна България към поробена Македония, войводата бива обграден от турски войници. Завързва се дълго и много тежко сражение, в което загиват над 40 четници. Успяват да се измъкнат Апостол Петков и един от четниците – Илия Личев. Сред турците се носи слух, че Ениджевардарското слънце е убит, но той много бързо възстановява четата си и разгромяват турската войска и гръцките андартски банди при Ениджевардарското езеро. Безсилието на гръцките андарти след многобройните загуби нанесени от Апостол Петков, личи и от опитите на гръцкия консул Ламброс Коромилас, да го привлече на гръцка страна с големи парични суми. Най-голямото доказателство, за това, колко гърците са се страхували от Апостол войвода е един абзац от книгата на Пинелопи Делта „В тайните на блатото“ (описваща ожесточената борба на гръцките андарти и турците срещу техния общ враг – българите), който гласи :
„Апостол Петков беше най-страшният архикомитаджия – вездесъщ, замесен във всички убийства. Но никой не можеше да го залови дори да го срещне. Той беше невидимият демон, който се чувстваше навсякъде, но не се виждаше никъде.”
Апостол Петков се прочува в цял свят и през 1906 година, журналиста Алберт Сониксен идва за да се види специално с войводата. Американецът описва Апостол войвода, като българският Робин Худ.
Героичните подвизи на българският герой стигат и до Цариград. Султан Абдул Хамид II изпраща Ахмед Кемал бей, лично да преговаря, като предложи 20 000 лири на Апостол войвода, за да се оттеглили от борбата. Апостол Петков категорично отказва да се продаде. Уплашени от решителността на войводата, турците изпращат няколко хилядна войска, кавалерия, артилерия и лодки (обковани с желязо) срещу четниците на Апостол. След тежки престрелки, войводата и неговата чета се оттеглят от езерото към планината край Паяк.
През 1908 година, Апостол Петков се установява в Енидже Вардар и става председател на Българските конституционни клубове, но през 1909 година, след като малдотурската политика се променя спрямо българските революционери, той се връща за кратко в България, след което с още български дейци за свобода, отново навлиза в Македония и продължава с четническата борба.
На 2 август 1911 година Апостол войвода, заедно с войводите Георги Мучитанов и Васил Пуфката са отровени от подлия бивш четник на Апостол Петков – Тодор Чифтеов, докато са на гости в дома му. Предателя изнася телата в гората и инсценирано сражение с турския аскер. Виновникът, обаче е разкрит и жестоко наказан. Тримата герои са погребани в Енидже Вардар.
Единствената дъщеря на Апостол Петков остава в София, където завършва живота си в бедност и мизерия. Войводата е бил толкова честен и отдаден на борбата за свобода на българите, че е предпочел дъщеря му да живее бедно, вместо да посегне на комитските пари или да се продаде на чужденците.
Нека споменът за този велик родолюбец да свети като ясно слънце в умовете на всички истински българи! Вечна памет на героя!!!
Източник: bgns.net
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
){kind=link}