Коя е всъщност Мария-Луиза, първата съпруга на цар Фердинанд? На първо място, италианска принцеса. Дъщеря на Пармския херцог Роберто I Бурбон-Пармски, кръщелница и любимка на папата. Представителка на династията на Бурбоните, основана от третия син на испанския крал.
Мария-Луиза всъщност се казва… Мария Луиза Пиа Тереза Анна Фердинанда Франческа Антоанета Маргарита Жозефина Каролина Бианка Лучия Аполония де Бурбон, Принцеса на Парма.
В семейството има 11 деца, а след повторния си брак баща й има още 12 деца. Пармският херцог е последният суверен на Парма и Пиаченца. Той е детрониран, тъй като Сардинското кралство анексира малките италиански държави и обединява територията им, създавайки кралството Италия. Мария-Луиза, принцеса на Парма, е само на 12 години, когато майка й почива по време на раждане. Момичето израства под грижа на английски гувернантки в Швейцария и във френския гард Биариц. Овладява пет езика. Обича да пее и да рисува. Умението й да свири на пиано и китара е над средното. Младата девойка също така чете много и обича Данте и Леопарди. И едва ли е можела да си представи каква съдба я очаква.
Сватбата с Фердинанд
Годежът й с българския княз Фердинанд (по-късно цар) е в австрийски замък през 1892 г. Преди това тя никога не е виждала княза, който е с девет години по-голям от нея. А каква е историята на самия годеж?
Eдна от важните цели на Фердинанд след идването му на власт е да си намери принцеса. Така ще осигури основаването на Кобургската династия. Той се допитва до кралица Виктория, но тя не може да му предложи английска принцеса, тъй като Русия препречва пътя. Забрана да се ожени за която и да е германска принцеса получава и от германския кайзер. Австрийците заемат същата позиция. При посещение на Фердинанд във Виена обаче, император Франц-Йосиф му казва, че дъщерята на Пармския херцог е не просто необвързана, но и необвързана с никоя велика сила и поради това не би предизвикала ревността на Русия.
Смята се, че Фердинанд и майка му са донякъде огорчени от ограниченията, тъй като са се стремили към състоятелна принцеса, обвързана с колкото се може повече европейски управляващи династии. За Фердинанд, подобно на всяка кралска особа по онова време, политическите бракове са норма. В крайна сметка той се примирява със ситуацията.
Майката на Фердинанд очевидно има големи естетически претенции спрямо бъдещата си снаха. В писмо до английската кралица тя пише, че със сина й се радват за съюза с Мария-Луиза, но добавя следното:
„За съжаление не е особено красива, което е единствен недостатък, тъй като е очарователна, добра, много остроумна, интелигентна и много приятна“.
Междувременно, налице е голямо препятствие за венчавката – трябва да се уреди въпросът за вероизповеданието на бъдещия български престолонаследник. Мария-Луиза е ревностна католичка, която на всичкото отгоре е и кръщелница на папата. Фердинанд е задължен да обещае на Върховния глава на католическата църква, че престолонаследникът ще е католик. Същото изисква и Пармският херцог. Това обаче противоречи на българската Конституция, изискваща престолонаследникът да е с православно вероизповедание. По изключение единствено първият български княз може да запази вероизповеданието си, какъвто е случаят с католика Фердинанд. След намесата на Стефан Стамболов обаче, българският парламент анулира въпросния член от Конституцията.
Сватбата се състои през април 1893 г. във вилния комплекс Пианоре, близо до Пиза. Архиепископът на Лука венчава младоженците. Специално по повода е построен параклис в неоренесансов стил, прилежащ към комплекса. Имението всъщност се състои от три сгради, строени в различни периоди, и разкошен парк. В очите на властващите в Европа съюзът е нещо като помирение между родовете Капулети и Монтеки. В случая става дума за два клона на аристократичен род (орлеанското семейство). Внукът на Луи-Филип се жени за правнучката на Шарл X (съперник на Луи-Филип за френския трон).
Сватбата и свързаните с нея празненства са ослепителни. Всичко около тези събития е като приказка за несвикналата на подобни сюжети България.
За сватбата в Пианоре пристигат премиерът Стамболов заедно с български министри. Можем да си представим каква любопитна гледка са представлявали озадачените от разкоша около тях български гости. Подаръкът от българския народ, който Поликсена Стамболова връчва, е подобаващ – диадема с бурбонски лилии, декорирани с брилянти, рубини и изумруди в цветовете на българското знаме. Изработката е на виенски ювелир.
“България ще я почита и ще бди над нея“, казва Стамболов за 23-годишната Мария-Луиза на баща й. Обещанието е изпълнено само донякъде.
Пътуването за България е с кораба „Амфитрит“, който минава през Неапол, Малта, Коринт и Делфи. В Триест има прекачване на влак. Възторжена тълпа посреща българската княгиня в Свищов, която тук вижда България за пръв път. Всички са очаровани от естественото поведение на младата жена, както и от това, че е облечена в дрехи с народни мотиви, съчетани с тъмночервена лента на Пармския орден.
Предстоят още вълнения на българска почва. Посрещането на княжеските младоженци в София е паметно.. Ето така в. „Свобода“ отразява всенародния празник:
„Абсолютно всичките къщи в града бяха окичени с флагове, а по ония улици, през които беше определено да минат Техни Царски Височества, всичките прозорци и балкони бяха украсени с килими и други украшения; на много места бяха окачени и ликовете на многоочакваните августейши гости… В 2 часа след пладне се започна стичанието на населението към улиците, от гдето щяха да минат Княза и Княгинята и в по-малко от един час те бяха вече станали непроходими“.
Населението празнува до около полунощ и продължава и на другия ден.
„Със своето въодушевление и радушен прием столичното население показа на Техни Царски Височества Княза и Княгинята своята дълбока преданност към Тях, радостта си, като Ги вижда между себе си, и надеждите за щастливо ръководение съдбините на страиата, които то с най-дълбока вяра възлага вьрху Тях“, добавя„Свобода“,
Прави впечатление един странен епизод още в началото на брачния живот на Мария-Луиза и Фердинанд, забелязан от доц. Йордан Василев. След пристигането на младоженците в двореца, Князът иска официална снимка. По време на подготовката за снимки, известен австрийски фотограф, отбелязва, че Фердинанд е седнал, а Мария-Луиза – права. Фотографът, снимал австрийските владетели в противоположни позиции, изказва мнение, че според европейската етикеция положението на младоженците би трябвало да е обратното. Фердинанд обаче не се съобразява със забележката.
Династията на Кобургите
През 1894 г. се ражда престолонаследникът на българския трон – Княз Борис Търновски. Символичното му име е обявено в прокламация на Фердиданд до българския народ. Раждането на Борис е трудно и Мария-Луиза била много изтощена.
Кръщенето на княза минава дискретно, тъй като е покръстен в католическата вяра. Ритуалът се извършва от папския нунций Монсиньор Менини, католически архиепископ на Пловдив. Кръстници са Пармският херцог и майката на Фердинанд. От малко хора се знае една любопитна подробност. Тъй като името Борис не присъства в католическите именници, детето е наименовано от кръстниците Клемент-Роберт-Мария-Пия-Луи-Станислас-Ксавие. Като български престолонаследник той ще си остане Борис.
След кръщенето настъпват усложнения въпреки по-ранната промяна на Конституцията. Започват нападки на „отделни личности или фракции с нечисти цели“, както заявява Фердинанд. Липсва и признание на княза от руския цар. Поради усложнената политическа ситуация, Фердинанд е принуден да отстъпи да покръстят престолонаследника в православна вяра, въпреки обещанието си пред папата и роднините на принцесата. Той пише, че „този акт ме раздели от Запада, т.е. от моите роднини, но аз го извърших от любов към отечеството“. Мария-Луиза, по това време бременна с второто им дете, се опитва да разубеди Фердинанд, но безуспешно. Той, от своя страна, успява най-накрая да спечели подкрепата единствено на майка си, след дългата й съпротива. Неуспешна се оказва тайната мисия на негов пратеник да поиска одобрение от Ватикана, след което самият Фердинанд отпътувал за среща с папата.
„Анатемата на Запад е паднала над мен“, казва още Фердинанд, „но аз гледам на златната зора от изток – тя ще благослови моята династия“.
Постъпката е определяна като „невероятно смело решение“, макар че князът дотолкова унива, че дори обмисля абдикация. След решението Борис да се прекръсти в православната вяра, руският цар Николай II предприема възстановяването на прекъснатите още през 1886 г. отношения между двете държави и …става кръстник на невръстния принц.
Месец след кръщенето на двегодишния Борис, Фердинанд извършва триумфална дипломатическа разходка. Той се среща с турския султан, руския цар, с председателя на френската република, германския император, сръбския крал. Дипломатическият му ход, укрепващ позициите на младата държава, е приет с ликуване от българите.
Междувременно, шокираната княгиня Мария-Луиза е напуснала страната заедно с второто си бебе в знак на протест срещу кръщението. След около година тя ще се завърне от Франция. За нейна утеха, останалите й деца ще бъдат католици. Завръщането й бележи началото на относително мирен период в страната. Скоро ще започне двадесетият век за България, която наричат „Япония на Балканите“ поради бързото й тогавашно развитие. Надеждите на българите за бъдещето са големи.
Фердинанд и съпругата му ще посетят още празненствата по случай шестесетгодишнината на английската кралица Виктория. После гостуват и на руския император. В Петербург Княз Борис ще си спомня мъгляво как е играл с дъщерите на руския владетел – Олга и Татяна. Мария-Луиза произвежда много добро впечатление в Русия, както и „очарователният малък принц“.
За около шест години в България, колкото е и остатъкът от живота й, Мария-Луиза ражда два принца и две принцеси. Княз Кирил, се ражда година след княз Борис. Две години след Кирил, на бял свят ще се появи княгиня Евдокия, а на следваща година – княгиня Надежда. Перманентната бременност на княгинята прави впечатление на обществеността и й пречи да изпълнява церемониалните си задължения. Доц. Василев цитира един от най-силно приближените до Фердинанд, Димитър Станчов, който отбелязва, че той се държи спрямо съпругата си като към ханъма от харем.
„Той е забравил всичко европейско, не е научил нищо от съвременното българско и се държи като турчин“, ще каже първият български генерал Сава Муткуров.
Можем само да предполагаме как се е чувствала крехката Мария-Луиза в подобна атмосфера.
Въпреки всичко обаче, Мария-Луиза е общителна и активна в обществения живот, макар да не се занимава с политическа дейност и да стои встрани от дворцовите интриги. По повод критиката от приближени, че има разнородни контакти, тя отговаря, че това не я притеснява и че вярва в доброто в хората.
В спомените си за поведението на княгинята по време на техни срещи, Екатерина Каравелова пише, че докато разговаря, тя има оживено лице с блестящи очи, което обаче става тъжно, щом замълчи. Каравелова добавя, че Мария-Луиза има прекрасни „теменужени очи“.
„Никога не успях да си обясня напълно огромното обаяние, оказвано от Княгиня Мария Луиза върху съпруга ми, върху мен, върху моя Свекър, върху всички, които са я познавали. Освен това нейната много голяма доброта, състраданието и милосърдието й, заслугите й на владетелка, културна и способна да следи отблизо всички най-благородни изяви на живота в страната. Тя беше много обичана заради живия и смел характер, заради изяществото, с което умеела да внесе във все по-подчертано военната среда на антуража на моя Свекър, Цар Фердинанд (тогава още Княз), елемент на романтика и древно благородство“, пише кралица Йоанна, снаха на княгинята.
За нещастие Мария-Луиза не дочаква идването на XX-и век. Отива си на 29 години – през 1899 г., „горчиво оплакана от целия народ“. Раждането на четвъртото й дете бележи смъртта й, причината е простуда по време на студена зима. Същевременно, отслабеното здраве може би в немалка степен се е дължало и на цялостно изтощение, както и на негативните емоции около покръстването на Борис.
Йоанна, която обожава личността на Мария-Луиза, пише за трагедията:
„Онази зима била особено мразовита и свекърва ми останала права повече от час в снега. Очаквала княгиня Надежда, четвъртото си дете, родено в деня на нейната смърт“…[]…Починала съвсем млада…[]….разболявайки се внезапно, за да не отсъства от тържествената церемония на така нареченото Кръщаване на водата в София, което отговаря на Богоявление“.
Странно е, че съдбата на Мария-Луиза е подобна на тази на майка й, починала при раждане. След нещастието, майката на Фердинанд поема грижата за четирите деца. Както пише Стефан Груев, те растат самотни, без много приятели и отчуждени от строгия си баща, чиито стъпки и звук от тропащ бастун по коридорите отекват болезнено в съзнанието им. Суровата дисциплина, която Фердинанд налага, както и липсата на майка, ще обединят „децата по необичаен начин“.
Според исторически свидетелства, последните думи на Мария-Луиза към първородния й син гласят:
„Когато някой ден ще бъдеш повикан да царуваш, старай се да бъдеш владетел за пример“.
С такива достойни думи си отива една италианска принцеса, станала първата княгиня на Третото българско царство.
Източник: e-vestnik.bg
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
