Българският писател и драматург Климент Цачев е роден на 7 август 1925 година в село Обнова, България.
Още като ученик отпечатва първите си стихотворения. Завършва гимназия в град Левски. Следва „право“ и „българска филология“ в СУ „Св. Климент Охридски“.
Климент Цачев работи като редактор в Радио София, във в. „Народна младеж“, във в. „Литературен фронт“, „Труд“, сп. „Наша родина“, „Пламък“, „Народна култура“. Завежда отдел „Белетристика“ в сп. „Пламък“ (от 1975 година).
През 1955 година работи в Румъния. Специален кореспондент на в. „Народна младеж“ и в. „Литературен фронт“ в Русе.
Драматург на Плевенския театър (1963) и на Театър „София“ (1969-1970). Член на СБП. Преводач от румънски език. Умира на 19 март 1996 година в София.
Климент Цачев печата за първи път стихотворения във в. „Отечествен фронт“ през 1945 година. Автор е на поетичните книги: „Смяна“ (1948), „Първи сноп“ (1951), „Село Обнова“ (поема, 1953), „Нови стихотворения“ (1957), „Шепа пръст“ (1967), „Сбогуване с пролетта“ (1967), „С другари на път“ (1969), „Равносметка“ (1981), „Невроза“.
Прозаични произведения на Климент Цачев са: „От много любов“ (драма, 1958), „Горчив залък“ (1960), „Завръщане на земята“ (драма, 1963), „Последният от отряда“ (драма, 1965), „За любовта“ (1966), „Момчетата станаха мъже“ (1966), „Наследството на бащите“ (драма, 1967), „Августовско безверие“ (1968), „Изстрел. Некролог“ (пиеси, 1968), „Свят широк“ (1968), „Благословен живот“ (1971), „Цената на доверието“ (драма, 1971), „Сватба“ (драма, 1973), „По-просто от истина“ (1973), „Шест делника и един празник“ (1974), „Осем новели за любовта“ (1976), „Имаше такава песен“ (1977), „Жестокост“ (1978), „Дом като другите“ (1980), „Сътворението на земята“ (1980), „Завръщане при началото“ и др
Източник: bg.wikipedia.org
Вижте повече на Patrioti Net
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
