На 30 декември 1973 г. умира българският историк Димитър Съсълов!

Димитър Съсълов (или Съселов) е български юрист, публицист и историк. Според някои научни оценки, неговите теории са по-скоро параистория, довела до парадоксални заключения. Тезите му намират днес широка подкрепа в някои националистически среди.

Димитър Димитров Съсълов е роден в София през 1893 г. Произхожда от заможно семейство. Баща му Димитър е от Ямбол. Участва в Руско-турската освободителна война като опълченец. Майка му, Олга Дончева, е родена в Клисура, като по време на Априлското въстание къщата им е опожарена. След войната бащата става предприемач и на два пъти е народен представител. Съсълов завършва с отличен успех Първа мъжка гимназия в София и заминава да учи право в Лайпциг, Германия, но посещава и лекции по история. След избухването на Балканската война напуска университета и през 1913 г. се завръща в родината, за да постъпи доброволец. Участва в Междусъюзническата война и е награден два пъти с орден за храброст. По време на Първата световна война Съсълов е в Школата за запасни офицери и след завършването ѝ се сражава в Добруджа, а след това и в Македония. За своето мъжество получава офицерски Кръст за храброст. След войната довършва образованието си в Юридическия факултет на Софийския университет. През 1921 г. се жени за Параскева Шойленова, която е внучка на Христо Г. Данов. По-късно им се раждат три деца. Двете му дъщери Невена и Олга завършват медицина, а синът му Димитър става архитект, като негов син е астрономът Димитър Съселов. Адвокатства в София от 1920 до 1922 г. По-това време в Софийския университет сред средите на преподаватели от руската емиграция, се зараждат идеите на евразийството, които оказват силно влияние върху него. Евразийците твърдят, че Руската империя е наследник на Киевска Рус и на Монголската империя. Според тях сливането на славянското начало с туранското величие превръща Русия в световна империя.

След това Съсълов се захваща с предприемачество. Мести се в Пловдив, където открива винарска изба, която захранва от своите лозя в село Марково и Куклен. Противопоставя се на идеите за сближение с Югославия в началото на 30-те години. Става симпатизант на фракцията на Иван Михайлов във ВМРО. Издава книги с историческа тематика. Трудовете му не са академични, а имат по-скоро научно-популярен и пропаганден характер. Един от основателите на интелектуалния кръжок Българска орда. Пише статии в издаваното от Ордата списание „Известия“. Включва се в ръководството на националистическата организация „Хан Кардам“. Като германски възпитаник поддържа присъединяването на България към Оста. Идеите му се ползват с популярност в управляващите политически среди по време на Втората световна война.

След включване на България във войната през 1941 г. е мобилизиран. Като офицер от запаса участва в овладяването на Беломорието. Става сподвижник на командващия Десета пехотна беломорска дивизия генерал Константин Стоянов, с когото са съученици. След преврата на 9 септември 1944 г. е подложен на репресии, като е обявен за „фашист“ и „великобългарски шовинист“. Съден е от т.нар. Народен съд. Отнети са му адвокатските права. Засегнат е от национализацията, като имуществото му е конфискувано. Изпратен е в лагер в Белица през 1945 г., а от август 1948 г. е интерниран със семейството си в гр. Златица, където остава до края на живота си. След 1956 г. част от наложените му ограничения постепенно са отменени. Започва да пише отново, но здравето му е увредено от лишенията в лагера и боледува често.

Умира в София на 30 декември 1973 г.

Малка уличка в кв. Княжево, София, носи от 2008 г. името на Съсълов.

Поклон!

Източник: wikipedia.org

Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!