На 3 януари 1907 г. официално е открита сградата на Народния театър в София.
Най-важният гост на церемонията е самият княз Фердинанд. Множеството граждани и студенти, които стоят пред красивата сграда, се чувстват пренебрегнати. Тяхната роля е на масовка, която има единствената задача да произвежда аплодисменти. В центъра на вниманието не е самата сграда, а властният монарх, който се държи така, сякаш е построил театъра с лични средства.
Фердинанд пристига пред Народния театър с бодра крачка и величествено изражение. Сред рехавите аплодисменти обаче се чуват и откъслечни освирквания и дюдюкания, които се засилват.
Към Ферниданд полетяват и снежни топки. Минути по-късно центърът на столицата е залят от улични боеве между студенти и полицаи. За часове полицейските участъци са напълнени с млади хора, които са арестувани по време на гонките в София.
Фердинанд беснее в двореца. Той не може да преглътне обидата, която му нанасят младите българи.
През 1907 година князът е на върха на политическата си кариера. За две десетилетия на трона той успява да превърне забравената османска провинция България в прилично изглеждаща европейска държава. Икономиката на страната е модернизирана и във възход, който година по-късно ще даде основания на българския монарх да обяви независимостта от Османската империя и да замечтае за Велика България, включваща в пределите си Македония и Одринска Тракия. Студентските дюдюкания и летящите към него снежни топки изваждат от равновесие властния и суетен Фердинанд. Още на следващия ден по негово нареждане Министерският съвет приема указ, който постановява да се закрие Софийският университет за срок от 6 месеца и да бъдат уволнени всички професори, доценти и лектори, които работят в него.
Малко след това оставка подава и просветният министър проф. Иван Шишманов, който не може да приеме решението за затварянето на Алма матер. Оставката на Шишманов слага край на най-успешната реформа, провеждана някога в българското образование.
Но да се върнем на Народния театър. За начало на летоброенето на трупата се счита заповед на министъра на Народното просвещение д-р Иван Д. Шишманов, с която от 1 януари 1904 г. управителят на подкрепяната от държавата Народна драматическа трупа „Сълза и смях“ г-н Илия Миларов е назначен за „Интендант“. От пролетта на същата година названието на трупата вече е Български народен театър.
От 1906 г. до 1952 г. трупата носи името Народен театър, а от 1952 г. до 1962 г. –
Народен театър „Кръстьо Сарафов“. От 1962 г. и до днес официалното название е Народен театър „Иван Вазов“.
Източник: fakti.bg
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
