Честит рожден ден пожелаваме днес на Проф. Румен Пенин!
Румен Пенин е български учен географ, професор и ръководител на катедра „Ландшафтознание и опазване на природната среда“ в Геолого-географски факултет на Софийски университет в периода 2006 – 2014 г., доктор от Московския държавен университет. Главен редактор е на електронното списание „Географ“.
Автор е на книги, учебници, ръководства, монографии, научни статии, както и на фотографските изложби „Географията като приключение, географията като пътешествие“ и „Географията – пътешествие и приключение“, представени в над 100 селища на България. Изнася поредица от лекции, свързани със своите пътешествия, както и с географското образование и обучение в десетки селища в страната. Той е инициатор и председател на организационния комитет на Българския географски фестивал.
Проф. Румен Любенов Пенин е роден на 27 май 1958 г. в Септември, където завършва средното си образование. През периода 1978 – 1983 г. е студент в специалност География в Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Завършва висшето си образование със специализация в катедра „Ландшафтознание и опазване на природната среда“. От 1983 до 1985 г. е учител по география в 7 СОУ Свети Седмочисленици в София и хоноруван асистент по физическа география на България в Софийски университет.
От 1985 г. е редовен аспирант в специалност Физическа география и биогеография, геохимия на ландшафтите и география на почвите в катедра „Геохимия на ландшафтите и география на почвите“, Географски факултет на МГУ „М.Ломоносов“ при Александър Перелман и Мария Глазовска. На 1 септември 1989 г. успешно защитава дисертация, свързана с геоекологичните проблеми на Югозападна България – басейна на река Струма, с научен ръководител акад. Николай Касимов.
През 1989 г. постъпва като редовен асистент в катедра „Ландшафтознание и опазване на природната среда“, като води упражнения, а по-късно и лекции по дисциплините Геохимия на ландшафтите, Природна география на континентите, Природна география на България, Природна география на Балканския полуостров, Природна среда за развитие на туризма, Полеви и лабораторни методи на геохимията на ландшафтите, Геоекологични проблеми и защитени природни територии в света. През 1997 г. е избран за доцент, а от 2013 г. е професор. Ръководил е на магистратура „Физическа география и ландшафтна екология“ в Геолого-географския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ в периода 2003 – 2006 г. и е научен ръководител на над 40 дипломанти и трима докторанти. Провежда научни учебни практики и е организатор на повече от 250 учебно-познавателни походи и екскурзии в страната и чужбина за студентите от специалностите на Геолого-географския факултет.
Участва с доклади в международни и национални конгреси, симпозиуми и конференции. През 1992 г. участва в XVII Международен географски конгрес във Вашингтон, САЩ, а през 1994 в XV Международен конгрес по почвени науки в Акапулко, Мексико. Участник е в няколко международни научни географски експедиции – Кавказ 1987; Монголия-Гоби 1990; Ладога 1991, 1992, 1995, 2007; Рила 1994, планината Боздаг (Гърция), Света Гора, Берковска планина и Козница, Бурел, Малешевска планина, Влахина, Огражден. Посетил е над 110 държави.
През 2003 г. той е инициатор за провеждането на първото национално състезание по география и икономика, което през 2005 г. прераства в национална олимпиада. До 2010 г. е председател на Националната комисия по география, организираща Националната олимпиада по география. Инициатор и председател на Организационния комитет за провеждане на Първия географски фестивал в Ямбол (2015), на Българския географски фестивал в Казанлък (2016), Пазарджик (2017), Русе (2018) и Стара Загора (2019).
Консултант по редица екологични проекти в областта на опазването на биологичното разнообразие и природозащитното образование. Член на колективите за разработване на проекти свързани с оптимизирането на природната среда в районите на Враца, Сливен, Златица – Пирдоп, Благоевград, Бобовдол, Земен.
Източник: wikipedia.org
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
