На 25 юни 1923 г. умира българският археолог Херман Шкорпил!

Вацлав Херменгилд Шкорпил (1858 – 1923) (на чешки: Václav Hermengild Škorpil, известен като Херман Шкорпил) е чешко-български археолог и музеен деец, геолог, ботаник, архитект, библиотекар, а заедно с братята си Карел и Владислав е сред създателите на българската археологическа наука и музейно дело.

Роден е на 8 февруари 1858 г. в гр. Високе Мито, Източна Чехия, тогава в Австрийската империя. Получава средно образование в гр. Хрудим и Пардубице, дипломира се в Техническия университет в Прага и Лайпцигския университет.

Пристига в България през 1879 година. От 1 септември 1880 г. е назначен за учител в Пловдивската мъжка гимназия. От 1 септември 1881 до 1 септември 1886 г. учителства в мъжката гимназия в Сливен. На 1 септември 1894 г. е назначен за учител в София, а между 1894 и 1900 г. преподава отново в мъжката гимназия в Пловдив. Между 1900 и 1904 г. е учител в Русе, а след това до 1906 г. – във Варна. Уредник е на Варненския археологически музей (1906 – 1921) и председател на Варненското археологическо дружество.

Херман Шкорпил е редовен член на Руския археологически институт в Цариград, на Българския археологичен институт. Дописен член е на Германския археологичен институт в Берлин, на Австрийския археологичен институт във Виена, на Природо-изпитателното дружество в Петроград и почетен член на музея във Високо Мито.

Автор е на първата геоложка карта на Южна България (Източна Румелия, 1882), на изследвания и трудове в областта на историята, географията, геологията и др. Основава музей в Сливен (1884) и естественоисторически музей в Русе (1902).

Умира на 25 юни 1923 година във Варна. Погребан е край развалините на раннохристиянската базилика в местността Джанавара (от турски: Зверилника) до Аспарухово, Варна.

В чест на Карел и Херман Шкорпил са наименувани улицата („Братя Шкорпил“) във Варна (където е запазена къщата им), улица в Пловдив и варненското село Шкорпиловци.

Поклон!