Боян Пенев е български литературовед и литературен историк. Един от най-изтъкнатите български литературни историци и критици от първите десетилетия на ХХ век.
Боян Николов Пенев е роден в Шумен. Има брат Никола Пенев, който е деец на БКП. През юни 1901 г. получава наборно свидетелство от Разградската гимназия за завършил VI гимназиален клас. През 1902 г. продължава образованието си в Русенската гимназия, която завършва през есента на същата година.
През 1903 г. започва работа като чиновник в Дирекцията по статистика в София. През есента на същата година записва като редовен студент в Историко-филологическия факултет на Висшето училище в София. Сред преподавателите му са Любомир Милетич (славянска етнография, старобългарска фонетика, старобългарски синтаксис, звукофизиология, славянски семинар), д-р Кръстьо Кръстев (естетика, психология, Гьоте), Беньо Цонев (синтетични и аналитични форми в българския език, новобългарска фонетика, методика по матерен език). Завършва „Славянска филология“ през 1907 г.
През септември 1907 г. получава заповед от Министерство на народната просвета за назначаването му като волнонаемен учител във II-ра Софийска мъжка гимназия.
В началото на 1909 г. печели конкурса за доцент в Софийския университет и започва да преподава там. В спомените си негова студентка пише: „Боян Пенев ни четеше лекции по българска литература. Добре си спомням абсолютната тишина, всред която звучеше спокойният му, увлекателен равен разказ за българската литература през 60-те и 70-те години на ХІХ век. Не зная точно в какво беше обаянието на този човек, тази магия, в която ни увличаше. Нещо необикновено се излъчваше от цялата му строга фигура.“
През 1910 г. става член на Българското есперантско дружество, което разпространява позив за приемането на есперанто като международен език.
През септември 1913 г. е приет за член на Писателския съюз.
През май 1914 г. е назначен за военен цензор.
Във връзка със своите литературоведски изследвания между 1912 и 1914 г. пребивава в Мюнхен, Берлин, Краков, Варшава и Прага.
На 16 януари 1917 г. е назначен като извънреден професор по българска и славянска литература в Историко-филологическия факултет на Софийския университет.
През 1917 г. по покана на Щаба на действащата армия взима участие в редактирането на „Походна войнишка библиотека“.
На 15 декември 1918 г. произнася реч на първото събрание на Полско-българското дружество в София.
Портрет на литературоведа от Цено Тодоров, 1919
През март 1921 г. е избран за член на Съюза на българските учени, писатели и художници (БУПХ).
В края на февруари 1924 г. е на гости на Ян и Мария Каспрович в тяхната вила „Харенда“, близо до Поронин.
На 29 юни 1925 г. е назначен за редовен професор по славянски литератури в Историко-филологическия факултет.
Първите си литературни опити прави в Разград през 1897 г. – разкази, хумористичен очерк и стихотворения. Те остават непубликувани.
През 1899 г. като ученик в 5 клас (днес 9 клас) прави превод на откъси на „Белла“ от Лермонтов. Преводът също остава непубликуван.
Публичната си творческа дейност започва като студент през 1905 г. с рецензии за отделни книги и театрални представления. Пише рецензия на „Здрави и болни нерви“ от Крафт Ебинг.
През 1906 г. са първите значителни публикации на Боян Пенев. Сред тях „П. Р. Славейковата преводна и подражателна поезия“ в Периодическо списание.
През 1907 г. превежда от немски език „Разговорите на Гьоте с Екерман“. През 1908 г. излиза статията „Гьоте у нас“.
Във втория сборник „Мисъл“ през 1910 г. е отпечатана встъпителната му студия „Посоки и цели при проучване на новата ни литература“. Тази студия е програмна за Боян Пенев. В нея са изложени ръководните и методологични начала като литературен историк, а в голяма степен и като критик.
През 1917 г. излизат от печат първите му книги – „Г. С. Раковски“ и „Захари Стоянов. Априлското въстание“ (в Походна войнишка библиотека, кн. 18). През 1918 г. в походна войнишка библиотека излиза книгата му „Начало на българското Възраждане“.
През 1920 г. публикува студията „Христо Ботев“.
Многобройните му приноси са в областта на литературната история и на литературната критика върху българската литература от Възраждането до съвременните му писатели. Автор е и на четиритомния труд „История на новата българска литература“.
Боян Пенев умира на 25 юни 1927 г. в София.
Поклон пред паметта му!
Източник: wikipedia.org
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
