На 17 януари 1765 г. братът на Паисий Хилендарски Лаврентий подарява бащината си къща в Банско за метох на Хилендарския манастир.
Хилендарският манастир (на сръбски: Хиландар) е сръбски православен манастир в Атон (Гърция). Основан е през 10 век от монаха Георги Хилендар, основател и първи ктитор. Два века по-късно, през 1198 г., е обновен и основан като сръбска обител от Свети Сава и неговия баща, великия жупан Стефан Неман (с монашеско име Симеон) от средновековната сръбска държава Рашка. В днешно време Хилендарския манастир е най-голямото светилище на сръбския народ. Към момента е четвърти в йерархията на светогорските манастири. Включен е в списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.
През 70-те години на 20 век гръцкото правителство предлага да се изгради електропреносна мрежа в Света гора. Светата общност, управляваща монашеската република, отказва и оттогава всеки манастир се захранва с автономни електрогенератори. Така Хилендар е електрифициран през 80-те години на 20 век. През 2004 г. става инцидент с електрическа отоплителна печка в старата част на манастира. Избухва силен пожар, който значително поврежда манастира. Около половината манастир изгаря до основи. И в момента продължават да се извършват възстановителните работи.
Хилендарският манастир е част от българската история. При падането на българските и сръбски земи под турско робство, много повече български монаси, отколкото сръбски започват да обитават манастира, като се стига до положението след възстановяването на Печката патриаршия, той да стане изцяло български в продължение на близо два века – от 17 до 19 век.
Хилендарският манастир е тясно свързан с българската възрожденска история, и в частност с тази на западните български земи. Много видни българи от това време пребивават или посещават манастира, като Софроний Врачански, Иларион Макариополски и други. Тук е живял и Паисий Хилендарски. Тук той е написал История славянобългарская.
Източник: banker.bg
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
