Изглежда сме предадени от София

Тези съмнения спохождат Гоце Делчев мигове преди да бъде повален от куршум, изстрелян от турска потеря, предвождана от негов съученик.

Наследникът на делото и идеите на Левски, Гоце Делчев, остава в историята като Апостола на свободата в Македония и Одринско. Смъртта го застига по време на най-трескавата подготовка за всеобщо въстание, наречено по-късно Илинденско-Преображенско.

Оттогава вече повече от сто години се търси истината за евентуалното предателство, довело до кървавите събития в този ден край серското село Баница. Самият Пейо Яворов – близък съратник на войводата и четник по това време в македонско, е автор на цели три версии за грозното братоубийствено дело, но нито една от тях не посочва категорично кои са подбудителите и техните мотиви.

Какво се случва на фаталната дата през 1903 г.

loading...

На Солунския конгрес на ВМОРО, въпреки множеството спорове и различни мнения, се стига до решение за вдигане на въстание. Гоце Делчев тръгва през Серското поле към Алиботуш, за да организира конгрес във връзка с предстоящото въстание. По пътя четата му взривява моста на река Ангиста по жп линията Солун – Одрин, което привлича турския аскер по следите им. На 20 април стигат село Баница, близо до Серес, и се настаняват в две къщи. В спомените си Димо Хаджидимов споделя: „Гоце разказваше на другарите си по-раншни свои сънища, които съвпадаха с избиване на близките нему хора и думаше:

”С нашия живот, какъвто е, станах вече фаталист. Нощеска сънувах, че турци ме удариха в сърцето… Щипската чета е разбита в Каринци, Милан, брат ми, е в тази чета и сигурно е убит… Но сънят пророчествуваше неговия гроб”…

По същото това време турска потеря вече обгражда селото. Тя е предвождана от съвипускника на Гоце Делчев от Софийското военно училище, с който дори са били в един взвод – Хюсеин Тефиков, началник на жандармерията в Драмско. По ирония на съдбата, след завършването си българинът мюсюлманин постъпва на служба в турската армия, а Делчев става ръководител на революционна организация, докато пътищата им отново се преплитат, този път фатално, край Баница. Уредничката от музея в Карлово, Ана Райкова, успява да запише разкази на очевидци, които свидетелстват, че Тафиков се е опитал да извести съученика си за присъствието си, като след полунощ е дал три предупредителни изстрела от местността Капаклия – на около един час път от селото, за да може четата да избяга. Така и не става категорично ясно защо това не се случва. Васил Станчев смята, че това е по причина, че придвижването на четата не е била обезпечена и не е имало охрана, която да извести Гоце за предупреждението на Тафиков. Това се потвърждава и от думите на неврокопския ръководител Илия Пасков, който твърди, че съсипията на Баница и гибелта на Гоце „… не ще станела, ако имали караул наоколо да варди”.

Още преди разсъмване събитията обръчът около селото започва да се свива и турската потеря се насочва към къщите, в които е отседнал Делчев с хората си. Те успяват да се измъкнат и тръгват към близките лозя. Михаил Чаков и Георги Радев си спомнят, че накрая на Баница са видели залегналия аскер на около 25-30 крачки зад едни ниски дуварчета. Гоце стреля. Чаков му извиква: „Гоце, лягай!“, но с лягането си безстрашният комита е смъртоносно ранен и пада, стенейки: „Ах, момчета раниха… ме“. Чаков се опитва да го издърпа за цървула, но Гоце Делчев вече е мъртъв.

На 6 май 1934 г. в бр. 24 на в. „Македонско знаме” излиза статията „Стар илинденец”. В нея четем следното:

„На заранта на 21 април 1903 г. идват селяните, за да съобщят на Гоце, че селото е обсадено от многоброен аскер. Постоянно придружаващия го нему предан и смел революционер „Карчо”, родом от Кукуш, предлага му да излезе и види разположението на войските, за да намери по-слабо охранен пункт, през който биха могли да се измъкнат от обсадата. Гоце го отклонява със следните думи: „Карчо, ако бяхме предадени от тука, щяхме да намерим възможност да се изтръгнем от тази обсада, но изглежда сме предадени от София. Ето защо спасението е невъзможно, а напред, всички след мене да излезем и приемем борбата с такава решителност, че нашата кръв да коства много на неприятеля”. Резултатите по-нататък от сражението са известни. Според мнението на „Карчо”, изразено пред мене, като пред личен приятел, Гоце от заминаването си от София за вътрешността е бил много мрачно настроен и постоянно е повтарял, че неговите противници не ще подбират средства, за да го очистят от пътя си”.

От публикацията по-нататък става ясно и каква евентуално е била целта на този заговор:

„Защото Делчев като голям авторитет и ползуващ се с голямо влияние пред революционните дейци от вътрешността, знаейки намеренията му, а именно, че заминаването му тогава би значело и отлагане на въстанието, можеше да попречи на плановете им”.

В спекулациите с това кой, как, защо и кога предава лидера на българо-македонското освободително движение се включва дори в. „New York Times”, според който четата е предадена от гръцки шпионин.
Дали наистина Гоце Делчев е станал жертва на заговор историята все още няма категорични данни, но щом червеят на съмнението вече е започнал да дълбае в тази насока, рано или късно истината трябва да излезе наяве, колкото и да е срамна за нас.

Да видим какво се е случило след като куршумът поваля войводата. За това разказва в спомените си Михаил Чаков:

„След свършване на целодневното сражение, когато войските дойдоха при убитите четници, някои от тях лежаха ничком. Ничком беше паднал и убитият Гоце. По заповед на командира, като почнали да ги обръщат, при обръщането на Гоцевия труп, Тефиков веднага го познал и сочейки с пръст към него, казал: „Ето това е Гоце Делчев”. Когато Тефиков изказал тези думи, един войник, който е бил до самия труп, се нахвърлил с ножа на пушката и нанесъл един удар в черепа, по челото на Гоце, от което се образувала една драскотина. Тефиков смъмрил войника и го наказал. Това станало пред няколко души, селяни от с. Баница. Георги Иванов Савеклията, който беше ранен в двата крака и с куршум в дясната плешка, е заловен жив”.

Странното е, че участието на Михаил Чаков в сражението при Баница не се споменава в нито един документ или спомени, въпреки че той описва събитието като очевидец. Знае се обаче, че на 23 април 1906 г. той, заедно с Атанас Спасов, изравят костите на Гоце Делчев и ги скриват по светия престол на църквата в селото. Казват, че под мостче зад абсидата на църковния храм жените от Баница са измили тялото на Гоце, а момите от цяла Македония се забрадили с черни кърпи в знак на скръб по апостола.

По-късно тленните му останки са пренесени в София, а оттам са предадени на хората на Йосиб Брос Тито, които ги препогребват в двора на църквата „Св. Спас“ в Скопие. Република Македония най-нагло обявява българският войвода за свой национален герой, определяйки го като етнически македонец. Неговото име е възпято дори в македонския национален химн. Ето българският превод на този куплет:

Отново сега знамето се вее,
на Крушевската република!
Гоце Делчев, Питу Гули,
Даме Груев, Сандански!

На 3 май 1943 г., върху общ гроб в окрайнините на село Баница видни общественици, заедно със сестрите на Гоце – Ружа, Велика и Елена, както и техните потомци, поставят бяла мраморна плоча с надпис: „В памет на падналите бойци в с. Баница на 4 май 1903 г. за обединението на Македония към майката родина-България и за вечен спомен на поколенията: Гоце Делчев от гр. Кукуш, апостол и войвода. Димитър Гошанов от с. Крушово-войвода. Стефчо Ив. Духов от с. Търлис-четник. Стоян П. Захариев от с. Баница-революционер, Димитър Палянков от с. Броди-революционер. Заветът им бе Свобода или смърт!”.

Днес тази плоча не съществува, така, както и от селото не е останало нищо, освен няколко призрачни останки от зидове върху баира, където някога се е намирало то. Неведомо как е оцеляла и стената с олтара на църквата и камбанарията над него. Там, където най-напред е бил погребан Гоце. Може би все пак това е сакрален знак на съдбата, че той никога няма да бъде забравен и че наистина е свят човек – една истинска икона на България и свободолюбивия и непреклонен български дух!

Диана Славчева

Източник: desant.net



Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.


Ако Ви харесва това, което правим, може да ни подкрепите:

Благодарим Ви и пазете завета на предците ни!