На 17 ноември умира българският революционер Сребрен Поппетров!

Сребрен Поппетров Попдимитров (изписване до 1945 година Сребренъ попъ Петровъ) е български революционер, общественик и политик, виден деец на българското национално-освободително движение в Македония.

Сребрен Поппетров е роден на 8 октомври 1870 година в голямото леринско село Горно Върбени (Екши Су) в семейството на екзархийски свещеник.

През 1891 година завършва третия випуск на педагогическото отделение на Солунската мъжка гимназия и в продължение на три години, до 1894, учителства в село Прекопана (днес Перикопи) и в родното си Екши Су. След това продължава образованието си в Софийския университет, където завършва славянска филология през 1897 година. Член е на Вътрешната македоно-одринска революционна организация от 1895 година. Участва в основаването на революционния комитет в Екши Су, а дейността му обяснява така:

„ В скоро време събрахме много пари, убедихме се от срещите, че е нужно да се работи за повдигане учебното дело и отстояване българските интереси против турските произволи власт и против вероломната гръцко-гъркоманска политика. “

Работи като учител, училищен инспектор и директор в Струмица, Скопие, Тетово, Солун и Сяр. В 1895 – 1898 година преподава литература в Скопското българско педагогическо училище.

През 1897 – 1898 Сребрен Поппетров е член на окръжния комитет на ВМОРО в Скопие, а през 1906 – 1907 е председател на градския комитет в Солун.

След Младотурската революция в 1908 година става деец на Съюза на българските конституционни клубове и е избран за делегат на неговия Учредителен конгрес от Сяр. Участва в създаването и управителното тяло на Съюза на българските учители в Отоманската империя и редактира печатния му орган вестник „Учителски глас“ (1910 – 1912). Училищен инспектор е в Сяр, а след закриването на института на училищните инспектори е учител в Одринската българска гимназия

След закриването на Съюза на българските конституционни клубове Поппетров оглавява самостоятелна политическа група, която издава в Солун вестник „Истина“ (1912). Групата около Поппетров не приема предизборната платформата на „Искра“, „Вести“ и „Право“ и формира самостоятелна „Солунска българска отоманска изборна комисия“.

Делегат е от Лерин на Първия общ събор на Българската матица в Солун от 20 до 22 април 1910 година.

След Междусъюзническата война Поппетров участва в опита за уния, като участва в дискусиите, инициирани от Националния съюз през октомври 1913 година и публикува проуниатска статия във вестник „Дневник“. Работи като учител в Самоков. По време на Първата световна война е училищен инспектор в Скопско и Тетовско и окръжен управител в Битоля (1916 – 1917 г.) и Куманово (1917 – 1918 година).

След Първата световна война Поппетров е представител на Костурско-Леринското братство на Учредителния събор на Съюза на македонските емигрантски организации, проведен в София от 22 до 25 ноември 1918 година. Сребрен Поппетров организира македонските емигрантски братства в България, както и учредителния конгрес на Македонската партиотична организация в САЩ и Канада (1 октомври – 4 октомври 1922). На 20 декември 1922 година със съгласието на ВМРО е назначен за окръжен управител в Петрич. Като окръжен управител успешно използва противоречията в управляващите от БЗНС, за да смекчи опитите им за натиск върху ВМРО в Пиринска Македония. На 18 април 1923 година, след поредното обтягане на отношенията между ВМРО и правителството на Александър Стамболийски, свързано с подписването на Нишката спогодба, е уволнен и дори е изпратен в Сливенския затвор.

Сребрен Поппетров е активен сътрудник на „Илюстрация Илинден“. Като представител на Петричка околия е депутат в 21 Обикновено народно събрание (1923 – 1927) и е член на Македонската парламентарна група.

В периода 1928 – 1931 година Сребрен Поппетров е главен инспектор-организатор на църковно-училищното дело на българите в Албания. Умира на 17 ноември 1950 година в София.

Източник: wikipedia.org

Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!