На 15 януари 1992 г. България първа в света призна независимостта на Македония. Това стана, след като на 8 септември 1991 г. гражданите на тогавашната югославска Република Македония бяха призовани да се произнесат по въпроса „Подкрепяте ли независима и суверенна Македония с право да встъпи в бъдещ съюз на югославските държави“. На референдума гласуваха общо 71.85% от регистрираните гласоподаватели, които в голямата си част – над 90% – се обявиха за създаване на независима държава. На 18 септември 1991 г. Събранието на Република Македония прие официална декларация за признаване на резултатите от референдума и за обявяването на независимостта на страната.
България беше първата държава в света, която призна македонската независимост. Това стана с декларация на Народното събрание на 15 януари 1992 година. Малко след това с посредничеството на президента Желю Желев Русия също призна независимостта на Македония.
Имаше няколко вида съображения, каза тогава Желев. Конюнктурните бяха да не си помислят, че ние се ослушваме и имаме претенции към Македония. Също така да не помислят, че сме зависими от решението на Запада. Всъщност България предприе тази крачка в противоречие с решението на Европейския съюз, който не можа да вземе такова решение поради противопоставянето на Гърция. Турция стана втората страна, която призна Македония. Тя направи това по настояване на България.
„На среща с тогавашния турски премиер Сюлейман Демирел аз подчертах, че Турция трябва да признае Македония, което е от много голямо значение за стабилизирането на Балканите. Иначе тя лесно може да стане жертва на вътрешни безредици или на окупация. Демирел гледаше в ъгъла на стаята и каза: “Само след седмица ще признаем Македония”. Така и стана“, разказа по-късно Желев.
Русия беше третата страна, която призна Македония около 6 месеца по-късно, и то пак по настояване на България.
Източник: marica.bg
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
