След приключването на Балканската война, още неизсъхнало мастилото на подписите под Лондонския мирен договор от май 1913 г. Белград и Атина сключват споразумение за военни действия срещу България, в случай, че тя поиска изтегляне на сръбските и гръцки войски от безспорната зона в Македония.
С този си акт сръбското и гръцко правителства слагат кръст на българо-сръбския договор от февруари 1912 г., както и на българо-гръцкото споразумение и правят първата крачка към нова война-този път между съюзниците.
В България също надделява становището, че най-силен е аргументът на оръжието.На 16/29/ юни 1913 г., след личната заповед на цар Фердинад българските войски настъпват срещу армиите на Сърбия и Гърция в Македония. Така започва Втората Балканска (Междусъюзническа) война.
Голям е броят на търновските офицери, които взимат участие в Междусъюзническата война, като повечето са воювали и в Първата Балканска война. Значителна част от тях проявяват изключителна храброст и героизъм, а някои оставят костите си по бойните полета за България.
Офицерският състав от Търново също не прави изключение. Така например офицерът Константин Досев се бие като командир на рота за овладяване на връх Дукат, намиращ се на старата сръбско-българска граница. В завързалото се сражение той е ранен, но не мисли за раната, а насърчава войниците за превземането на тази височина. По-късно Досев с чин майор участвува в Общоевропейската война (1914-1918 г.), командвайки 4-та дружина от 18-ти Етърски полк. Загива близо до Кулата, като посмъртно е произведен в подполковник.
В боевете при Дъсчен кладенец се сражава капитанът от Търново Георги Атанасов. Проявявайки завидна храброст на предните позиции, той е ранен от сръбски куршуми в двата крака, но не напуска боя. След излекуването му командва рота през Първата световна война (1914-1918 г.) е убит при Елбасан, Албания.
Друг търновски офицер, взел участие в Междусъюзническата война е подпоручик Иван Рашев. Той се включва в боевете с 29-ти Ямболски полк. През юли 1913 г. в сраженията на планината Беласица е покосен от гръцки куршум. За проявения от него героизъм е награден посмъртно с Орден за храброст.
Подпоручикът Димитър Гъргаричев от Търново в началото на юли 1913 г. воюва при връх Плоча в планината Султан тепе. На 7 юли сръбски куршум от засада го пронизва смъртоносно. Посммъртно е награден с Орден за храброст.
В Междусъюзническата война търновецът Иларион Танев командва 6-ти конен полк, който се сражава срещу сърбите. През юли 1913 г. той е ранен тежко при Босилеград и умира от раните си.
Търновският майор Стефан Бояджиев започва войната с 8-ми Приморски полк, но още в самото начало, на 29 юни 1913 г. загива от вражески куршум.
Това няколко от търновските офицери, участвали в Междусъюзническата война. Със своята храброст и жертвоготовност те отстояват свободата и независимостта на България.
Въпреки тяхната саможертва войната завършва с Първата национална катастрофа за страната. Тя довежда до териториални загуби и пълно пренебрегване на националните интереси на българите от заграбените територии. Във военните действия загиват 55 000 наши войници и офицери, 105 000 са тежко ранени, а икономическите ни загуби са над 2 млрд. лева. Подкопана е вярата на българския народ в идеалите за национално обединение и в способността на армията да реши големите задачи на българската нация.
Управляващите в България русофили за пореден път демонстрират своята политическа, военна и дипломатическа неспособност да решат жизнените проблеми на страната ни. Излиза наяве и антибългарската позиция на Русия, действаща в ущърб на националните ни интереси.
Атанас Коев
Източник: desant.net
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
