Иван Найденов е български просветен деец и журналист.
Роден е в Казанлък на 13 март 1834 г. Учи в родния си град и във Великата народна школа в Куручешме (Цариград). За кратко учителства в Казанлък, където е един от основателите на читалището, и в Цариград. Участва в църковната борба и през 1977 г. е заточен в Мала Азия заедно с екзарх Антим I.
Иван Найденов е редактор на вестник „Право“ (1870 – 1873) и „Напредък“ (1874 – 1877), участва в редактирането на списание „Читалище“, капукехая в Българска екзархия (1878). Околийски и окръжен управител на Карлово (1879) и Пазарджик(1880 – 1886). Екзархийски надзирател на българските училища в Одринско (1888 – 1886).
От 1892 г. Иван Найденов живее в Пловдив, където е училищен настоятел и помощник кмет. Дописен (1881) и редовен член на Българско книжовно дружество. Освен в редактираните от него периодични издания сътрудничи на вестниците „Турция“ и „Македония“. Съставя „Францушко-български разговорник“ (1858), „Кратка числителница“ (1869). Непубликувани остават преводите му на „История на българите“ от Константин Иречек и „За духа на законите“ от Монтескьо.
Иван Найденов умира на 15 септември 1910 година в град Пловдив.
Поклон пред паметта му!
Източник: bg.wikipedia.org
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
