Георги Баласчев с псевдоним Езерски е български историк и археолог.
Георги Димитров Баласчев е роден на 10 април в българския македонски град Охрид през 1869 година. Роднината му Яким Беласчиев от Охрид е български учител, преподавал във Вевчани между 1852 и 1857 година. Георги Баласчев учи в родния си град, а по-късно в 1889 година завършва с четвъртия випуск на Солунската българска мъжка гимназия „Свети Свети Кирил и Методий“. През 1892 година завършва Висшето училище в София, специалност история. В 1898 година завършва славистика във Виенския университет. Завръща се в България и 15 януари 1899 година е назначен за учител по история в Първа софийска мъжка народна гимназия, където работи до 30 април 1902 година. През 1901 година е командирован в Цариград.
В периода 1 август 1902 – 31 декември 1903 година е завеждащ на Етнографската сбирка на археологическия музей, след което от 15 февруари 1904 година отново се завръща на учителското поприще, този път в Трета софийска народна прогимназия. В гимназията преподава до 31 август 1906 година, след което е прехвърлен отново в Първа софийска мъжка народна гимназия. Непосредствено след това е преместен в Трета софийска мъжка народна гимназия, където преподава в периода (1 януари 1907 – 31 август 1908).
По-късно на два пъти в периодите (5 ноември 1919 – 12 август 1920) и (13 октомври 1920 – 14 май 1921) е уредник на Народния археологически музей. От 16 септември 1923 година до 31 март 1934 година отново преподава в Първа софийска мъжка народна гимназия. На 2 май 1936 година е назначен за писател към Министерството на просветата, от където на 11 януари 1936 година се уволнява по болест.
Георги Баласчев е един от активистите на Младата македонска дружина и от издателите на списание „Лоза“ (1892-1894), което повдига редица страни от Македонския въпрос, включително искането за по-голяма роля на западните говори в изграждащия се български книжовен език. Дружеството е сред инициаторите за създаването на Върховния македонски комитет, като висш орган на легалната македонска организация в България.
От 1909 до 1920 година е главен редактор на българо-македонско научно списание „Минало“.
При избухването на Балканската война в 1912 година е доброволец в Македоно-одринското опълчение. Началник е на секцията „Канцеларски принадлежности“.
Автор на повече от 80 изследвания, по-голямата част от които са посветени на историята на славяни и прабългари. Член-учредител е на Македонския научен институт.
Съгражданинът му Петър Карчев пише за Баласчев:
„ …безспорно учен човек, който с достойнство можеше да заеме и катедра в университет. Но като мнозина други охридчани, той беше с упорит характер, инат човек. С други думи Баласчев, както се казна, не клатеше „каук“ пред никакви авторитети, не се считаше задължен да уеднаквява своите разбирания в областта на археологията и историята с някои от редовните и извънредни професори в университета… Полемичният му дух обаче, неговата прямолинейност, която стигаше в някои случаи до свадливост, му затвори завинаги вратата на Софийския университет. Но си имаше свой научен Олимп, бореше се с нуждата и нищетата. Баласчев считаше за унижение да му се спомене за какъвто и да е компромис, срещу цената на който биха могли да му се отворят университетските аудитории“
Георги Баласчев умира на 6 октомври 1936 г.
Източник: bg.wikipedia.org
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
