Давид Овадия е български поет и преводач на поезия от еврейски произход, участник в комунистическото съпротивително движение по време на Втората световна война.
Давид Хаим Овадия е роден на 1.12. 1923 г. в гр. Кърджали в семейство на тютюноработници. Завършва основно, прогимназиално и гимназиално образование в Пловдив (1943). Член на РМС от 1940 г. и на БКП от 1944 г. Партизанин от Втора средногорска бригада „Васил Левски” от април 1944 г. Завършва руска филология в Софийския университет (1950).
Давид Овадия работи като редактор във в. „Отечествен глас” (след 09.09.1944-1946), Радио „София” (1949-1950), издателство „Партиздат” (1952-1953) и издателство „Народна младеж” (от 1953). Заслужил деятел на културата (1974).
Поетични книги: „Партизански дневник” (1948), „До последния миг” (1950), „Отрядът живее” (1951), „Родният бряг” (1952), „Стихове за партизанския отряд” (1955), „Дом” (1956), „Омразата не бива да угасне” (1958), „Несбъдната среща” (1960), „Епиграми” (1961), „Късна среща” (1964), „Стихотворения” (1967), „Трябва да се живее” (1972), „Избрани стихотворения” (1973), „Белият снежен килим” (1975). Мемоарно-документална литература: „Петър Черкелов” (очерк, 1954), „Август, август…” (спомени, 1965, 1969, 1973), „Леваневски” (1980, 1992), „Менахо или терористът” (документална повест, 1982), „Дед или разгромът” (документална повест, 1990). Литература за деца: „Радостни очи” (в съавторство, 1976), „Партизаните” (1980, изд. Отечество) Литературна анкета с него осъществява близкия му приятел Благой Димитров през 1983 г.
Издава избрани произведения в 2 тома (1983).
Превежда стихове от А. Сурков, Н. Грибачов, А. Яшин и мн. др. Член на СБП.
Давид Овадия умира на 8.04.1995 г. в София.
Източник: literaturensviat.com
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
