Найден Шейтанов е български есеист, народопсихолог, историк, културфилософ.
Найден Христов Шейтанов е роден на 18.11.1890 г. в Троян. Завършва гимназия в София. Учи история и философия в университетите на Лайпциг и Прага. Защитава докторат в Германия.
Учителства в Троян близо две години (1919-1920). Преподава немски език в Първа софийска мъжка гимназия. Хабилитационния труд за доцентура е „Полша и Тилзитския договор” (1923). Сътрудничи на сп. „Златорог”, „Българска реч”, „Философски преглед”, „Съдба”, „Философия и социология”, „Просвета”, на в. „Хемус” (Троян), „Литературен глас”, „Изгрев”, „Македония” и др.
Автор на книгите: „Популярни исторични бележки за Троян и околността” (1920; 2000), „Цървулиада” (пиеса, 1923), „Култ на тялото” (1928), „Любов. Вселеноглед. Начало” (в съавторство с Мария Шейтанова 1931), „Любов. Вселеноглед. Човек” (в съавторство с Мария Шейтанова, 1933), „Принос към говора на софийските цигани” (1933), „Балканобългарският титанизъм” (1939), „Великобългарски светоглед” (1940), „Великобългарска младеж” (съавтор: Н. Памукчиев, 1941, с предговор от Богдан Филов), „Балкано-българският титанизъм” (2006). Остава неиздаден „Произход на българите и славяните” и обемистият му труд „Праистория на циганите”.
Найден Шейтанов умира на 20 февруари 1970 г. в София.
Почетен гражданин на Троян (2009).
Източник: literaturensviat.com
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
